Преди намаляването на сроковете висшистите отбиваха алтернативната военна служба в продължение на година, а тези със средно образование служеха по 18 месеца. Граждани, чиито религиозни убеждения противоречат на носенето и употребата на оръжие, имат право да заменят воинската служба с алтернативна. Комисията по алтернативна служба може да отказва замяна на воинските задължения, ако не се убеди в искреността и достоверността на аргументите на подалия молбата.
С поправките в закона алтернативната военна служба ще може да се отбива освен в системата на въоръжените сили и в бюджетни организации и общински държавни фирми, където не се налага да се носи оръжие. По време на отбиването й гражданите ще получават възнаграждение по кодекса на труда не по-малко от минимална работна заплата или дори по-високо след договаряне.
Министерският съвет определя всяка година броя на наборниците, които да отбиват мирновременната алтернативна служба. Ежегодно между 150 0 200 младежи заменят воинските задължения с алтернативна военна служба. Според някои прогнози законът ще действа най-късно до 2010 г., когато се очаква българската армия да стане изцяло професионална.