Книгата на Гилилов няма аналози в Русия, а редица установени от него факти западните учени също научават за първи път, обясняват издателите. Изследването се спира също на историята на "Шекспировия въпрос", а в българското издание са добавени и нови факти.
Обемистият труд на руския шекспировед се издава от фондация "Пространство Култура", след като бе представен в брой 29/2001 г. на "Култура" под заглавие "Шекспир е двама: мъж и жена (Сензационни разкрития по "Шекспировия въпрос")". В брой 16/2002 г. авторът даде за българските читатели и първото си интервю.
"Гилилов застъпва тезата, че зад името "Шекспир" се крият... двама души. Това са Роджър Манърс, 5-и граф Рътланд, и неговата съпруга Елизабет Рътланд, дъщеря на един от най-големите поети на времето Филип Сидни, автор на знаменитата "Аркадия", известен с псевдонима "Феникса". Роджър е роден на 6 октомври 1576 г. в замъка Белвоар, недалеч от легендарната Шъруудска гора, и умира мъчително на 26 юни 1612 г. в Кеймбридж, на 35-годишна възраст. Елизабет (Сидни) Рътланд е родена през 1585 г. и се самоубива малко след като смъртта на Роджър е потвърдена. Тя е на 27 години. Двамата сключват брак през 1600 и живеят заедно 12 години. По сведения на техни съвременници, бракът им е фиктивен: те нямат деца и отношенията им остават платонични. Роджър е високообразован - той учи в университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Падуа - ренесансовата научна "Мека" за британците, което обяснява твърде много подробности от Шекспировите пиеси. Заедно с него в Падуа учат и двама датски студенти, на име Розенкранц и Гилденстерн. Самият Рътланд също посещава Дания и прочутия замък Елсинор. В отделни сонети, монолози и сцени от пиесите личи и намесата на Елизабет, която без друго се изявява в литературата. Исторически се потвърждава, че Роджър се озовава винаги там, където би трябвало да е Шекспир, но присъствието му остава скрито. Гилилов дори допуска нещо особено интересно. За да осъществява необезпокояван литературните си намерения, Рътланд, със съучастието на цялата плеяда Шекспирови съвременници, прибягва до най-ревностно пазената мистификация в литературната история на човечеството. Неговата художествена креатура (маска) се сдобива с биография! За целта бива "зает"-контаминиран животът на долнопробния актьор и ниско образован човек Уилиам Шакспер от Страдфорд, за когото знаем лошо съхранените факти от скромното му житие", резюмира в "Култура" преводачът Людмил Димитров, който представи монографията на страниците на вестника през 2001 г.
