Не оставяйте с впечатление, че аз мога да се нарека истински екозащитник. Далеч не. За което съжалявам искрено. Като малко дете не отговарях по този начин на неизменния въпрос: "Каква желаеш да станеш, щом пораснеш?" Освен това, сега не се занимавам съвсем активно с такива дейности, както ми се иска. Но поне смятам, че нагласата ми за опазване на природните богатства е правилна. А щом съзнанието на един човек говори настойчиво, то тогава действията се подчиняват безпрекусловно. Затова ме боли, когато гледам различни репортажи и научнопопулярни филми относно замърсяването на околната среда в световен мащаб или когато разбирам, че в родното ми градче, Тутракан, повечето хора нехаят относно красивата природа и чистотата на река Дунав. Каквото зависи от мен, мисля, че го изпълнявам- вървя пеш, старая се да пестя водата и електричеството вкъщи, изхвърлям отпадъците си разделно и само на определените за това места. И все пак единствено моят ентусиазъм не стига...
Наскоро гледах някакво предаване, в което попитаха един младеж, жител на САЩ, какво мисли за замърсяването на водите и бъдещия недостиг на чиста вода в световни измерения. Той просто сви рамене и каза: „Да му мислят следващите поколения!"по най-безцеремонния начин. Аз останах направо изумена от нахалството и безотговорността на този човек. Според мен всички природни елементи са ценни и важни за хората, но да се говори по такъв начин за водата- това е непростимо...Надявам се да ме разберете, защото изпитвам искрена симпатия към водните басейни и изобщо към водата. Дори според моя зодиакален знак-Риби, тази връзка е очевидна. Досега винаги съм живяла в близост до Дунава, обичам го и обожавам да стоя на брега, наблюдавайки спокойните вълни. Това за мен е едно от най-хубавите места за размисъл и душевно успокоение.
Привързаността ми се затвърди още повече, когато прочетох една малка книжка, разкриваща интересни научнодоказани факти относно водата. От изданието научих, че водата е не просто един от четирите елемента, а представлява свръхматерия, която съхранява кода на живота в молекулите си. Първоначално това твърдение ми се стори съмнително, дори налудничаво. Но, четейки нататък, аз долових, че е самата истина. Според нови научни открития законите на природата са записани във водата. „Златното сечение" (ирационално число в математиката, приблизително равно на 1,618, превърнало се в символ на „Божествената същност", на красотата и хармонията в изкуството) е закодирано в молекулите на снежната вода. Може би тя е звеното от веригата, което съединява Космоса и живата природа?
Водата е в нас и навсякъде около нас. Научно е доказано, че животът е насочен информационен процес, който изцяло е свързан с определени качества и свойства на водата. Неслучайно животът на Земята се е зародил преди милиони години именно във водата. Тя изгражда живите организми и участва в природните процеси. Не би било възможно да има жива материя, още повече- тя да еволюира, без водни молекули, които си предават информация чрез отдаване на енергия. Хипотезата за паметта на водата е доказана от японския учен Масару Емото. В своята книга „Посланията на водата" той потвърждава, че тя реагира на всяка информация, като се структурира по определен начин. Освен че успява да я съхрани, тя я обменя с обкръжаващата среда. Това ясно личи при наблюдение с микроскоп- водната молекула променя формата си под въздействието на думите и чувствата, които изпращаме като послание. При замръзването и последвалото разтопяване натрупаната информация се изтрива с изключение на едно- основната програма на живота.
Човекът влияе ежедневно на света чрез посланията, които отправя. Думите и дори мисълта му променят структурата на водата- както в собственото му тяло, така и в природата. Затова словото може да разрушава и разболява или да изгражда и изцелява. Водата прекрасно усеща нежността и добротата, реагира на скандалите, злобата, завистта, насилието и други. Водната среда на нашия организъм е отражение не само на физическото ни здраве, но и на емоционалното. От нея не можем да скрием лошите си мисли . Когато човек разговаря с водата, той все едно говори със себе си чрез огледало.
Всичко започва от водата и свършва в нея. Сега за сетен път се питам наум: „Нима не проумяваме, че във водата се крие шифърът на живота? Защо не оценяваме какъв огромен дар от природата са малките капчици, дъщерите на водата? Защо продължаваме безумно да я пилеем, щом в някои страни бедните хора биха дали всичко, за да имат този безценен дар? Защо сме такива егоисти, при положение, че нашите деца след години може би няма да виждат кристално бистри потоци и буйни реки?" Въпросите в главата ми текат един след друг... Но аз не мога да им дам точни отговори. Само знам, че всеки човек трябва да се замисли, може би да поседи на брега на някоя река, както аз стоя и съзерцавам вечния Дунав, и да си направи равносметка. Все пак ние, живите организми, сме тези, които не можем без малките капки вода... И вие мислите така, нали?
криза, която тихо расте" />
