Мръсна капиталистическа пропаганда

Б ългарските власти не обичат някой да ги гледа през ключалката. Възпитаното е - ще ви кажат те - човек да позвъни на вратата, да се представи, да каже "добър ден, аз тука за едно разследване", пък после властите да предупредят когото трябва.

Така например Би Би Си вече би трябвало да има не едно, а няколко наум, когато прави разследвания в България.

Преди три години прокуратурата образува предварително производство срещу корпорацията заради телевизионния филм "Да купиш игрите". Във филма журналисти бяха записали със скрита камера разговор с Иван Славков, в който той показва готовност да преговаря за своята и на други членове на Международния олимпийски комитет подкрепа Лондон да стане домакин на олимпийски игри през 2012 г.

Тогава обвиненията на прокуратурата бяха в използване на скрита камера и, изненада, подтикване към подкуп. Делото обаче беше бързо прекратено.

"Капитал" разговаря с Джъстин Роулат, който направи "Да купиш игрите". Първоначално той се съгласи да даде кратко изявление, но след това отказа, заради "чувствителността" на актуалния случай.

Румънският журналист Джордже Бухнич може да говори дълго за дните си в български арест, но предпочита да не го прави. Миналата година той беше окончателно оправдан по делото за използване на специални разузнавателни средства (скрита камера) без разрешение на граничен пункт.

"Не искам да си спомням за ареста и делата, но мога да ви кажа, че съм щастлив от едно нещо, каза Бухнич за "Капитал". Моят случай създаде прецедент, на който журналистите вече ще могат да се опрат и повече никой няма да може да бъде обвинен за използването на скрита камера."

На 1 октомври 2006 г. британският "Сънди таймс" излезе с репортаж, озаглавен Bulgaria`s baby traders. В него авторката на статията Никола Смит описва как в пловдивската "Шекер махала" й се предлага да купи бебе срещу 20 000 долара.

След публикацията обаче българската полиция започва да разследва не трафика с бебета, а... журналистката Никола Смит.

И тъй като тя вече е извън България, на разпит е привикан Иван Радичев - председател на фондация "Път към човека", който е сътрудничил на Смит при изготвянето на репортажа й.

В свое писмо от 3 ноември 2006 г., адресирано до главния прокурор на Република България и ключови фигури от Европейската комисия (Франко Фратини, Оли Рен, Бриджит Чарнота), Радичев казва:

"Чувствам се омърсен от действията на полицията. Оказаха натиск върху мен, за да ме подбудят да лъжесвидетелствам срещу г-ца Никола Смит, че уж тя е подстрекавала ромско семейство в пловдивската "Шекер махала" да продаде детето си. Аз не съм присъствал на никакво подстрекателство по никакъв повод [...] Отказах да дам лъжливи показания пред полицията в Пето районно полицейско управление в София на 27 октомври 2006 г. От друга страна, полицаите [...] които ме разпитваха, настояваха да им съдействам, като посоча какви още статии би писал вестник "Сънди таймс". Те искаха да се попречи да бъдат публикувани други статии. Смятам, че това е грубо нарушение, от една страна, върху моята лична съвест, а от друга страна, нарушава свободата на словото и правото на информация."

За "Капитал" Радичев каза: "Започнаха да ме атакуват отвсякъде и да ме притискат. Питаха ме каква е тази журналистка от такъв долнопробен вестник, едва ли не ме обвиниха, че съм й съдействал и заедно с нея наистина сме щели да купуваме деца. Опитаха се да ме накарат да се почувствам уязвим и да ме поставят в отбранителна позиция - аз обаче отказах да говоря.

Казаха ми, че Никола Смит е дошла в България точно с целта да опетни доброто име на страната в навечерието на членството в ЕС и ме питаха - вие знаете ли, че за такива неща могат да ни наложат предпазни клаузи?"

На 17 април 2007 г. Върховната касационна прокуратура уведомява Иван Радичев: "След извършена проверка в отдел "Инспекторат" при ВКП не се установиха данни за извършено престъпление от длъжностни лица на МВР и магистрати. Жалбата ви е неоснователна."

Проверката на Районна прокуратура - гр. Пловдив, установява, че в ромската махала "Никола Смит е поставяла провокативно въпроса дали се продават деца. Тя е инициирала разговор на тази тема чрез преводач с живеещите там и правела снимки на присъстващите.

В хода на проверката не е установено да са водени преговори за "продажба" на деца, нито да са сочени конкретни суми".

Самата Никола Смит през седмицата каза за "Капитал": "Почувствах се ядосана и тъжна за това, че полицията използва времето и ресурсите си да разследва мен, вместо да стигне до корените на проблема и да разследва трафикантите и хората, които искаха да продадат децата си.

Осъзнах също, че обикновените хора, които живеят в България, често могат да се чувстват доста заплашени от полицията. Срещнах едно момиче, което беше убедено, че сестра й е била трафикирана и все пак беше предупреждавана от местната полиция да спре опитите си да даде гласност на случая. Това ме шокира, тъй като изглеждаше като точно обратното нещо на онова, което полицията би трябвало да се опитва да прави".

"Полицията никога не се свърза с мен и не съм чула нищо повече относно разследването им, казва още Никола Смит и добавя категорично: Никога не съм имала подобен опит в работата си като журналист."