Б ългария, която сега се рекламира като привлекателна туристическа дестинация, съвсем скоро може да се асоциира и с уранови рудници. До три месеца правителството ще реши дали ще бъде възобновен уранодобивът в България.
Повечето находища на радиоактивния метал са в близост до едни от най-предпочитаните курорти и туристически маршрути в страната - Банско, Боровец, Пампорово, Мелник.
Възможно ли е в бъдеще тези взаимно изключващи се в миналото дейности сега да съжителстват без проблеми. И всяка от тях да участва в увеличаването на дохода на държавата и в развитието на регионите, без да пречи на другата.
Всеки ден по няколко международни компании се обаждат в министерството на икономиката и питат какви са възможностите за добив на уран в страната, твърдят експерти от дирекция "Природни ресурси и концесии".
Този интерес е обясним - цените на урана на международните пазари отбелязват рекорден ръст, а България е пета в Европа по залежи и втора след Русия по рентабилност на добива.
Ведомството на Румен Овчаров вече е подало заявката на Canadian resources house за проучване за уран за съгласуване с други четири министерства. След което ще бъде гласувана в Министерския съвет. Очаква се кабинетът да разгледа предложението за проучване най-късно до три месеца.
Ако получи одобрение, това ще представлява и политическо решение на правителството да се открият урановите рудници след 15-годишно прекъсване на добива и стотици милиони левове, инвестирани в затварянето им.
Една радиация, моля
Засега няма признаци управляващите да предвиждат обществен дебат по тази деликатна тема. Непрозрачността в този случай обаче е голяма грешка. Новината за отваряне на урановите мини със сигурност ще срещне силен отпор от страна на екоорганизации и на туристическия бизнес.
Затова е много важно достатъчно дълго преди това да бъде обяснено, че най-модерните способи за добив на радиоактивния материал щадят околната среда и ако се изберат правилните инвеститори, няма да има проблеми за екологията и туризма.
Освен това "Елешница", която е най-близо до зимните куроти, едва ли ще заработи - находището е почти изчерпано. А поради високите цени и нарасналото търсене на урана ползите за държавата, за потребителите на енергия и за индустрията ще бъдат значителни. През последния месец цената му на международния пазар стигна рекордните 178 долара на килограм заради ренесанса на атомната енергетика.
Според Иван Бедринов, експерт в уранодобива, в страната е имало 47 находища преди закриването на отрасъла. До 1992 г. са добити около 16 360 тона уран, като годишният добив е 400 - 500 тона. Проучените ресурси в страната са около 20 хил. тона. Прогнозите са, че заедно с непроучените залежи запасите достигат около 43 хил. тона.
Уранов глад сред инвеститорите
Четири международни гиганта в уранодобива вече са заявили официален интерес към проекти в България - руската ТВЕЛ, канадските Canadian resources house и Cameco и австралийската Headgate resources. От тях засега само Canadian resources house е подала заявка за проучване на залежи на уран в четири местности - Тунджа, Момино, Доброселец и Марица.
От икономическото ведомство са започнали процедура за съгласуване с Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата. Очакванията са, че те ще пуснат проекта.
Оферти за добив на уран все още няма, но експертите подчертават, че нито една международна компания в този бранш не би поискала да проучва, без да е сигурна, че ще получи и концесия за добив впоследствие.
Според експерт в икономическото министерство интересът е обясним, защото при цена над 170 долара за кг и себестоност около 40 дол. за кг пазарът и значителните печалби са сигурни. В момента инвеститорите гледат най-вече към находищата между Пловдив и Хасково, защото те имат голям останал ресурс.
Отдаването на находища на концесия не е единственият възможен сценарий за възстановяване на уранодобива в България. Неотдавна министър Румен Овчаров заяви, че е възможно държавата сама да преоткрие мините за уран.
Идеята е част от произведения метал да се обогатява в Русия и да се ползва като гориво за АЕЦ "Козлодуй" и бъдещата АЕЦ "Белене". Руската компания Твел е единственият доставчик на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и фигурира като такъв и в офертата на руския кандидат за строежа на "Белене" "Атомстройекспорт".
От компанията изрично подчертаха, че възстановяването на местния добив на уран и износът му в Русия ще поевтини значително доставките на свежо гориво за България.
От осанна...
При сегашните цени на урана, ако държавата сама възстанови добива и достигне производствения капацитет отпреди 1991 г., това може да носи на бюджета близо 134 млн. лева годишно. Ако находищата се дадат на концесии, приходите от такси също ще са значителни.
В случай че се приложи схемата за обогатяване на българския уран в Русия, може да се намали цената за презареждане с гориво на АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене".
Цената на електроенергията от атомните централи ще падне, ще намалее производството от топлоелектрическите централи, които са сред най-големите замърсители на природата, обясниха запознати с проекта.
Тоест нетният ефект може и да се окаже и по-добър за околната среда, отколкото изглежда на пръв поглед. Преоткриването на урановите мини означава и нови работни места, главно в планински и слабо развити региони. А и все пак връщането към ядрената енергетика вече е водеща световна тенденция, след като се оказа, че тя е ефективен инструмент срещу глобалното затопляне.
Според Иван Бедринов, ако държавата реши да възражда уранодобива сама, това ще й струва над 3 млрд. лева. При закриването на рудниците в края на миналия век са били увредени почти непоправимо всички находища и се е загубила много от научната информация за това къде има залежи на уран в България, разказва Любка Костова, експерт по уранодобива.
А нови проучвания от нулата са много скъпи. Проблемът може да бъде разрешен с отдаването на находища на концесии. Този вариант е по-изгоден за държавата, тъй като компаниите сами ще поемат най-рисковите разходи за преоткриване на мините и за нови проучвания. Въпреки възможните проблеми и двамата експерти подкрепят идеята за възстановяване на уранодобива.
...до разпни го
Със затварянето на рудниците вече не съществува и нормативната база, регулираща добива на радиоактивния метал. "Ако не се изработят нови адекватни закони, въобще няма как да се контролират компаниите", предупреди Любка Костова.
Има опасност урановите компании да се възползват от законовите дупки и да увеличават печалбата си за сметка на инвестициите в опазване на околната среда.
Екологичните организации пък са направо крайни в отрицанието си. Според тях уранодобивът неминуемо ще доведе до радиационно замърсяване на околната среда. Както отбелязват от световната екологична организация WWF: "Кой може да каже каква е цената на незамърсената кафява мечка?"
Андрей Ковачев от сдружението за дива природа "Балкани" заяви, че такова действие би било огромен екологичен риск със съмнителни икономически дивиденти. Според него по международните ядрени споразумения всяка държава сама е отговорна за обезопасяване и депонирането на ядрените отпадъци.
Тоест компаниите, които извличат уран, ще предоставят отпадъците си на държавата, която ще се чуди какво да ги прави. "В момента нямаме къде дори временно да съхраним отпадъците от АЕЦ "Козлодуй", докато се върнат в Русия, камо ли да съхраняваме отпадъци от уранодобив", допълва Ковачев.
От туристическия бранш също не крият тревогата си. "Това действие би било категорично против развитието на устойчивия туризъм", коментира Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции.
"България вече няма съпротивителни сили срещу подобни лоши новини. Чуждата преса веднага ще подхване тази тема и още повече ще опетни имиджа ни", казва Богдан Христов, представител на "Хотелбедс", които водят една трета от английските туристи в страната.
Вероятно не е невъзможно да се изчисли колко ще са ползите, ще има ли и какви ще са загубите от възстановяването на уранодобива в България. И ако сметките са в полза на урановите рудници, обществото трябва да бъде запознато с тези аргументи, и то с цифри - колко ще струва опазването на природата и кой ще го плаща, какво точно ще получи страната като приходи в бюджета, инвестиции в западащи региони и работни места.
А дотогава единственото, което можем да направим, е да се молим бъдещето наистина да е светло... пък макар и с малко радиоактивен фон.
Новият живот на урана
Производствени проблеми и недостиг вдигнаха цените на концентрата на уранов оксид U3O8 близо 10 пъти през последните шест години.
На фона на възраждането на ядрената енергетика, където уранът се използва като гориво, недостигът ще става все по-остър, смятат експертите на американската консултантска компания UX. След дълги години на ниски цени и закриване на губещи производства в различни страни държавните запаси са почти ликвидирани.
Така пазарът постепенно изпадна в дефицит и цените тръгнаха нагоре. Дефицит на запаси в земните недра обаче няма - напротив. Недостигът идва от рязко намалялото минно производство от 90-те години насам.
Анализаторските прогнози за цената през 2007 се сринаха още в началото на годината и трябваше да бъдат ревизирани. Сега инвестиционната банка ABN Amro посочва средна цена на U3O8 от 95 долара за либра (0.435 кг) през 2007 г. При тези темпове на поскъпване е възможно и тази прогноза да не се оправдае.
За да се балансира пазарът и да се задоволи търсенето, е необходимо в експлоатация да влязат нови производствени мощности или да се възродят стари. За последните 15 години е разработена само една мина - "Лангер Хайнрих" в Намибия.
Много от страните производителки предвиждат увеличаване на производството - въпросът е, че възраждането на ядрената енергетика върви с по-бързи темпове от възраждането на урановото производство.
