К акво е мястото на зелените партии в политическия живот на европейските страни?
В Германия вече е отминало времето, когато Зелените се ползваха с почти монополно положение по въпросите на околната среда.
Днес обаче устойчивото развитие вече е присъства в програмите на всички партии и Зелените са в опозиция.
Настъпила е
нещо като криза на идентичността
и в последната си книга емблематичният Йошка Фишер не пести критиките си към съратниците сред Зелените.
В партията са се оформили няколко течения, като всяко от тях малко или повече отговаря на определена възрастова група.
Томас е 26-годишен и е член на партията едва от две години. Той се е присъединил към зелените, защото те отдават голямо значение на гражданските права.
"Най-първите последователи защитаваха антимилитаристичните си и янтиядрени позиции и често пъти бяха принуждавани да предизвикват полицията. Харесва ми идеята, че в тази партия мога да кажа "аз съм пацифист", разказва Томас.
Именно този пацифизъм отново бе изваден наяве преди три седмици, когато се проведе извънреден конгрес на партията и делегатите казаха "не" на продължаването на мандата на Бундесвера в Афганистан.
Всъщност това представляваше сериозно предупреждение към депутатите на Зелените, които в петък ще трябва да се произнесат по въпроса в Бундестага.
Партийните кадри се опитаха да омаловажат тази случка, като я определиха като липса на политически реализъм. Вече няколко зелени депутати обаче обявиха, че няма да се съобразят с конгреса и ще подкрепят продължаването на мандата на германската армия в Афганистан.
Междувременно Йошка Фишер публикува книга, в която разказва за първите си години начело на германската дипломация в правителството на Герхард Шрьодер.
В книгата от 448 страници "патер ностер", както го наричат зелените, изнася урок по реална политика, най-яркият пример от която си остава участието на Германия във войната в Косово през 1999 - без мандат на ООН.
Зелените последваха тогава Йошка Фишер, но много от тях все още не са му простили. Като цяло обаче Зелените си дават сметка, че без него нямаше да извървят целия този път.
В Чехия също положението на Зелените е доста деликатно. Те
участват в управляващата дясна коалиция,
което ги поставя в центъра на горещи теми като ядрената енергетика или противоракетния щит.
През юни 2006 г. Зелените получиха 7% на изборите и за първи път влязоха в парламента. Сред членовете на партията има истински специалисти по въпросите на околната среда, като лидера Мартин Буршик, който е и виден антикомунист.
Зелените се проявяват като защитниците на правата на човека и на малцинствата, стоят настрана от антиглобалистите и не се определят нито в лявото нито в дясното политическо пространство, като отказват всякакъв контакт с нереформираната комунистическа партия.
И така вместо да приемат участие в управляваща коалиция на социалдемократите, т.е. заедно с комунистите, Зелените предпочетоха да се включат в десноцентристката коалиция.
Това обаче предизвика критиките на най-младите "зелени", които се чувстват неловко в националистическа коалиция с антиевропейска и антиромска ориентация. Създаването на американската система за противоракетна отбрана разделя още повече Зелените в Чехия.
От гледна точка на реалния политически живот в България зелените партии сякаш нямат бъдеще.
Зелената политика не намира място в програмите на големите играчи на политическата сцена. С най-дълга политическа история от няколкото български партии, прегърнали зелените идеи, е само
едноименната Зелена партия
Тя е член на Европейската федерация на зелените партии, но у нас партията не е силен политически субект.
Тя рядко излиза сама на избори, а предпочита коалицията. На последните местни избори от нейните редици са избрани само кметовете на Балчик и Златица.
От Зелената партия обаче са убедени, че сегашните деца със сигурност ще гласуват за тях, ако не днес, то в бъдеще.
За тяхната увереност в зелените идеи свидетелства и заявката за учредяване на още една зелена партия - "Зелена България", която след активните екопротести и формиращото се зелено движение у нас, започна сериозно да се рекламира.
На предстоящите избори за кметове и общински съветници "Зелена България" издига свои кандидати в 200 общини.
Амбицията й е да заприлича на европейските зелени,
които са публични, активни и в непрекъснат диалог с екологичните движения в своите страни, но най-вече работят на местно равнище.
Затова ще им помогне и тяхната структура, която няма да бъде класическата партийна структура. Бъдещите планове на зелените активисти са да печелят с работа доверието на хората и то да се превърне в тяхната гаранция за участие в следващите парламентарни и европейски избори през 2009 година.
Новите зелени смятат да създадат местни организации, на чиято дейност ще разчитат да се създава и развива зелена политическа култура у нас.
Партията влезе във фокуса на общественото внимание след като представи проекта "Червените точки на Зелена България" и поиска от премиера Станишев да спре "Кремиковци".
Това, което смущава природозащитниците без партийна принадлежност е, че активистите на "Зелена България" не се стремят да правят връзка между политическата кауза, която защитават, и начина си на живот.
