За първи път денят се отбелязва през 1909 г. в Пловдив, а от 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис III, е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи, разказва БНР.
През 1945 г. честването е забранено и се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г.
Оттогава 1 ноември е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Денят е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
По традиция във Враца днес се връчва ежегодната национална награда "Даскал Ботьо Петков" за принос в развитието на българското образование, информира още Би Ти Ви (bTV.bg).
Президентът Георги Първанов участва в дискусията по повод учредяването на широко гражданско движение за съхраняване на българското историческо и културно наследство "Българска памет".
1 ноември е празник и на българските учени, който се чества от 1990 г. по инициатива на Съюза на българските учени.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!