Димитър Талев е израснал в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владеел духът на патриархалната сърдечност и възрожденския патриотизъм. На 9 години останал без баща.
Заради Балканските и Първата световна война учил с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършил гимназия в Битоля. Следвал по един семестър медицина и философия в Загреб и Виена, но завършил славянска филология в Софийския университет (1925).
Работил като коректор, редактор, главен редактор и директор (1933-1934) на в. "Македония", който се определил като орган на дясното крило на македонското движение на Иван Михайлов. Бил редактор и в културния отдел (1938-1944) на всекидневника "Зора".
През 1944 г. при политическа чистка го изключат от Съюза на писателите, а през октомври го арестува и държат 5 месеца в затвора без обвинение, съд и присъда, но с упреци за "прояви на великобългарски шовинизъм".
Властите го изпращат за 6 месеца в "трудово-изправителен лагер" в Бобовдол, а по-късно, макар и тежко болен, е въдворен на работа в рудник "Куциан" в Перник.
Семейството му било изселено до 1952 г. в Луковит, където в условията на обществена изолация Талев довършва своята тетралогия.
За пръв път публикувал като ученик в Скопската гимназия , а през 20-те години пише социални разкази и импресии. През 30-те години нараства интересът му към моралните устои на българина, към поезията в делничните взаимоотношения и етичния смисъл на човешкото битие.
В началото на 40-те години запночва да пише "Железният светилник" и отпечатва завършени глави под формата на разкази във в. "Зора".
По-късно - при наложената и съзнателно следвана изолация от обществено-политическия и литературен живот, Талев пише и публикува следващите книги: "Железният светилник" (1952), "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954), "Гласовете ви чувам" (1966).
Поредицата романи е първи и уникален по обхват и дълбочина в българската литература епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
