Б ългария усвоява средно около 28% от парите, които ЕС отпуска по линия на кохезионните фондове.
За повечето служители в новоприетите страни кандидатстването за структурни помощи е непосилна задача, коментира Хорхе Нуньес Ферер от брюкселския изследователски институт Център за европейски политически изследвания, цитиран от радио "Дойче веле".
В продължение на година Нуньес Ферер е оказвал помощ на българите при изготвянето на съответната документация, върху чиято основа ЕК взима решение за отпускането на помощите.
За България, която беше приета в ЕС в началото на тази година, става дума за много пари - близо 7 млрд. евро за идните седем години.
Тези помощи се отпускат в рамките на регионалната структурна политика и целта им е да подкрепят по-бедните европейски региони в желанието им икономически да догонят богатите.
Новоприетите в ЕС държави обаче срещат големи трудности с изискванията на Брюксел.
Най-сериозният проблем е, че отговорните лица в съответните страни не са достатъчно компетентни, казва Роланд Бломайер, който по поръчение на Европарламента проучва причините за ниската усвояемост на фондовете.
Според него условията за участие в конкурсите често пъти са прекалено трудни, а стойностите на проектите - прекалено ниски.
Още една причина е, че обикновено липсват експертни оценки за ефекта, до който би довел един или друг проект - например, какво въздействие ще окаже върху околната среда построяването на нова автомагистрала.
Когато установи подобен пропуск, Брюксел веднага спира парите.
Евродепутатката Инге Гресле стига до извода, че трябва да се влагат много повече пари в обучаването на служителите в новите страни.
Но това е деликатна работа, защото тези хора понякога се засягат, чувстват се обект на опекунство и назидание, смята Нуньес, който се оплаква, че само малка част от неговите предложения намерили отклик в София.
Десетилетия наред те са живели в условията на планова икономика и на недоверие, така че не е лесно от днес за утре да се научат да работят ефективно и в екип, казва той.
В резултат от всичко това за периода 2004-2008 година страните са усвоявали средно по 1/3, максимум до 1/2 от парите, които им се полагат по линия на европомощите.
Практически вече не е възможно да се навакса пропуснатото и да се усвоят всички пари. До края на идната година все още могат да се подадат молби за компенсиране на извършени разходи по европейски проекти. В същото време се подават и документите за идните години.
Само Полша до 2013 година може да получи космическата сума от 67 млрд. евро, стига помощите да се поискат в съответната форма.
Едно от условията за тяхното отпускане е в съответния регион хората да получават не повече от 2/3 спрямо средното възнаграждение в ЕС. А това условие е изпълнено в почти цяла Полша, и в други новоприети страни, включително и България.
На много места вече може да се види какви чудеса са постигнати с европейските пари. Има обаче и проблеми, дори когато парите са усвоени.
Например липсата на квалифицирани кадри, които да извършват, да речем, обновяването и ремонта на паметници на архитектурата.
В Полша се оплакват, че вече няма кой да работи по изграждането на магистралите, защото десетки хиляди са заминали на гурбет в Англия. А такова забавяне на един или друг проект може да доведе до спиране на брюкселските пари.
Главният проблем е, че правилата, по които ЕС отпуска помощите си, са необозрими и трудно разбираеми. Не е ясно например колко дълго продължават различните европейски помощни програми.
На едно място в брюкселските институции казват, че всички проекти трябва да приключат за две години, на друго - че има дългосрочни проекти (например автомагистрали), за които се дава повече време.
В сила е обаче изискването всяка страна, получаваща помощи, до 31 декември да ги разпредели по съответните проекти. Не го ли направи - Брюксел спира парите.
Независимо от всичко това евроекспертът Боб Леонарди от лондонския "Скуул ъф Икономикс" смята европейската структурна политика за най-големия успех на евроинтеграцията.
Идеята за икономическото изравняване между богатите и бедните региони в ЕС е фундаментът на европейската интеграция, а оттук - и в основата на успешното евроразширяване и стабилизирането на ЕС.
