Болестта е характерна за части от територията на Пакистан, Афганистан, Иран, Саудитска Арабия, някои райони на Южна Европа и цяла Северна Африка. Предава се главно чрез телесните флуиди на заразените животни - урина и кръв, както и чрез ухапвания от кърлежи. Вирусът не е устойчив на температурна обработка. Симптомите са като при грипа плюс кървене на носа, венците, червата и пр.
Болестта е била регистрирана за първи път през 1944-45 г. на Кримския полуостров, след което е имала широко разпространение в Конго през 1956 г. В Иран първите случаи са отбелязани в североизточната провинция Хорасан през 1978 г., припомнят от Министерството на външните работи.
