И сега обичам приказките. Аз ги чета на дъщеря ми, понякога тя пък ми разказва своите фантасмагории. Спомням си от детство различни интересни истории за водата. Мнозина герои са преминавали през девет планини и морета, за да стигнат до целта си. Впечатлявали са ме водните обитатели - винаги бляскави, мамещи, вълшебни, загадъчни. Русалки, водни духове, царе и принцеси от дълбините - помощници или вредители, добри или лоши. Зависи от ролята, нали! Колко царкини и кандидат - крале са оживели благодарение на живата вода! Тя е едно от обичайните помощни вещества, които даже даряват щастлив и понякога вечен живот. Присъства в множество поговорки и пословици, песни, приказки и гатанки. Да цитирам някои умни думи от моя край: „Вода гази, жаден ходи", „Водата сичко изпира, саде черно лице и лош язик ни може", „Дълбока вода ни са мати", „Мътна вода ни гази", „Тиата вода брег рони"...
Я помислете сега! „Ако бех нагоре вървела, ни бих здрава скала оставила". Е, що е то? Реката, разбира се. „Бистра, матна, топла и студена, без ней живот нема". Верен отговор! Водата. „Дълга Дена, сенка нема". Познахте ли? Реката...
Всеки българин помни поне една красива и тъжна легенда за името на някоя река или езеро... Известна е и молитвата за дъжд, позната още като „Пеперуда". Безценната течност присъства и в езически, и в християнски ритуали. Част е от множество плаващи фолклорни и литературни сюжети.
Кръщението е немислимо без пречистващата светена вода. А досещате ли се за празника Водици? Да, за Йордановден! В Библията също е отделено място на водата, изначалната. Тя е важна и за други религии. Различни богове сътворявали по нещо от нея, чрез нея. Тя е част от четирите елемента на съзиданието. Четири са и реките в Рая. Дали ще го проверим някой ден?
Разрушителна енергия е - тя, страшилището, което лакомо превзема земя, домове и човешки души. Хората извършвали ритуали за вода, за дъжд, който да убие сушата, но се и надявали водната стихия да се отдръпне. Тя е част библейския апокалипсис, част от мъченията в ада - за всички с еднопосочен билет за пъкъла. Но! В нея се е зародил животът. Тя е животворяща, насищаща, пречистваща.
Водата е идилично, романтично пространство. Част от мечтите за красива почивка и релакс за завиждане. Тя е възможност да утолиш жаждата си. Във всякакъв смисъл. Човекът е немислим без вода, но мнозина не могат без риболов, ветроходство, водни спортове, пътешествия из морета и океани...
Водата е посланик и на любовта. Защото без нея никой няма да получи например... писмо в бутилка.
Водата обаче крещи за помощ. Малцина я чуват - чудаци, всеотдайни еколюбители, пазители...
Казват, че ще дойде време, когато водата ще намалее. Дано променим прогнозата! Всеки със своя миниатюрен ежедневен принос -- да пести, пази, почиства, облагородява... Да цени солената и сладката вода, за да не страда горчиво след време... И не защото водата е злопаметна. Просто човекът трябва да стори себап *.
Сега отново ни предстои приказка - на мен и дъщеря ми. „Рибарят и златната рибка" или „Малката русалка"?.. Детето ще избере само.
*Себап – добро дело, благодеяние
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!