Ч ленството на България в Европейския съюз (ЕС) създава благоприятна среда за икономисти, анализатори и полиси мейкъри да спекулират за възможните му ефекти върху развитието на нашата икономика и благосъстоянието на отделните граждани. Можем да очертаем две групи от мнения за възможните сценарии на развитие.
Първата група разглежда самото членството на България в ЕС като постигането на икономическа нирвана. Веднъж осигурили си място в този съюз, на българите е гарантирано икономическо благополучие, което е функция единствено от успешното усвояване на европейските фондове.
Втората позиция се основава на дълбокия скептицизъм в способността ни да се конкурираме на глобално ниво и да идентифицираме и реализираме нашите сравнителни предимства. Тази група от анализатори поддържа виждането, че българската икономика не е подготвена за конкурентния натиск както на страните от ЕС, така и от трети страни. Те са склонни да прогнозират съществени трудности за множество фирми, загуба на конкурентни предимства, пазарен дял и фалити.
Историята на икономическите съюзи, както и миналите разширения на ЕС показват, че нито един от тези сценарии не се е реализирал в чист вид. Конкретният опит в ЕС показва, че можем да имаме страна като Ирландия, която формира сравнителни предимства след членството си и бързо постига ниво на доход на глава от населението над средното за съюза, и страна като Гърция, която практически не може да реализира икономическа конвергенция.
Ефектите от присъединяването
на една икономика към определен икономически съюз са комплексен процес, който е следствие както на структурата на конкретната икономика, организацията на самия икономически съюз, така и не на последно място - от множество микроикономически фактори.
В стремежа си да продадат идеята за ползите от членството в икономическия съюз полиси мейкърите и формиращите общественото мнение поставят силен акцент на макроикономическите ефекти, като пренебрегват микроикономическите. Те смятат, че сравнителните предимства на една икономика могат да бъдат създадени единствено от публичните институции чрез инструментите на макроикономическата политика.
Нещо повече - смята се, че веднъж постигнати, определени сравнителни предимства ще имат перманентен характер и ще гарантират безметежно съществуване на фирмите и отраслите в икономиката.
Модерната литература обаче ни показва, че на микроикономическо ниво не може да съществува фирма или отрасъл, които чрез формирането на еднократно предимство да са устойчиво конкурентни за продължителен период от време.
Светът, в който днес оперират националните икономики, отделните отрасли и фирми, е по-близък до дефиницията на Шумпетер за двигателя на икономическото развитие - "постоянния вихър на съзидателното разрушение".
През последното десетилетие се наблюдава нарастващо внимание към виждането на Шумпетер за важността на технологичните промени и промените в структурата на една икономика. Икономическата литература въвежда термина
Хиперконкурентна среда
Той описва среда на интензивни и бързи промени в конкурентните условия, при които отделните фирми трябва непрекъснато да идентифицират и развиват сравнителни предимства, така че да подкопаят конкурентните предимства на останалите участници на пазара.
Ако идентифицирането и развитието на сравнителни предимства е определящо за конкурентоспособността на отделните фирми, отрасли и икономики, естественият въпрос тогава е каква стратегия трябва да следват отделните фирми.
Wiggins & Ruefli изследват поведението и резултатите на 6772 фирми в 40 индустрии за период от 25 години, за да определят начина, по който те развиват сравнителните си предимства и в каква степен са способни устойчиво да поддържат тези предимства за продължително време.
Резултатите от изследването им показва, че в среда на хиперконкуренция на ниво отделна фирма определено сравнително предимство е много трудно да бъде поддържано за продължителен период от време. Този феномен не се отнася само за високотехнологичните индустрии и промишлеността, а за почти всички икономически отрасли.
Фирмите, успяващи за по-продължителен период от време да реализират икономически резултати, по-добри от средните за определена индустрия, основават своите стратегии не на развитието на конкретно сравнително предимство, което да експлоатират за продължителен период от време. Поддържането на устойчиво конкурентно предимство се осъществява чрез идентифицирането и развитието на
Непрекъсната поредица
от технологични и организационни предимства. С други думи, успешни са фирмите, които могат да се адаптират към "постоянния вихър на съзидателното разрушение".
Връщайки се отново на въпроса какви може да са възможните ефекти на членството ни в ЕС върху развитието на българската икономика и благосъстоянието на отделните граждани, трябва да кажем, че на ниво отделна фирма или отрасъл членството само по себе си не гарантира нито автоматично постигане на сравнителни предимства, нито загуба на такива. В среда на хиперконкуренция сравнителните предимства не се определят от работата на чиновниците в София и Брюксел, а от способността на всяка отделна фирма да идентифицира и развива непрекъсната поредица от технологични и организационни предимства, които да й позволят устойчиво да запази пазарните си позиции.
Неизбежно ще има фирми и отрасли, които ще бъдат много успешни, и други, които няма да бъдат толкова успешни. Този резултат обаче няма да е механично определен от членството на България в ЕС. Той ще се определя от съзидателното разрушение на всеки един предприемач и всяка една фирма.
Както Р. Лукас елегантно дефинира, икономическото развитие и растеж са следствие на милиони малки бунтове.
Авторът е съветник на управителя на БНБ. Изказаните мнения не представляват официалната позиция на БНБ. 
