Международният конкурс за пианисти "Фредерик Шопен" във Варшава е сред най-престижните събития в света на музиката. Основан е през 1927 г., случва се веднъж на пет години и за последен път поляк става негов лауреат през 1975 - оттогава започва шеметната музикална кариера на Кристиян Цимерман.
Цели 30 години сънародниците на Шопен не успяват да се доближат достатъчно до духа на музиката му, за да удовлетворят взискателното жури, което понякога изобщо не присъжда Първа награда.
В края на 2005 г. по света гръмна новината, че най-сетне полски пианист е намерил верния път до музикалния гений на своята страна, а 20-годишният Рафал Блехач бе наречен "новия Шопен". Толкова далеч е стигнал студентът по музика в своето прозрение на истината, че между него и следващия щастливец остана празно мястото на втората награда.
Информацията, естествено, дойде до нас, но почти никой не стигна достатъчно далеч, за да разкрие
българската връзка в този огромен успех -
Учителя на победителя... Мариана Мелнишка разплита тази връзка в брой 3/2006 на списание ЛИК. С едно "полско рамо" от Силвия Борисова.
"Такива почести се изсипаха върху моята глава, та чак при президента Квашневски ме викаха, а гвардията стоеше за почест...." На церемонията получава медала Gloria Artis и Офицерски кръст на Възраждането на Полша. Престижното месечно списание "Твой стил" я поставя сред 10-те жени на 2005 г. заедно с Йоланта Квашневска и във форумите рукват писма от цялата страна.
"Народът е зажаднял за някакъв успех, който да не е свързан с политиката, и всеки разговор и спор оттогава завършва с: "Е, да се радваме, че поне Рафал Блехач спечели...."
Към края на дългия ни разговор в предпразничния следобед домакинята с удоволствие преминава към по-лични теми. Никога не е съжалявала за младежкия си порив да напусне родината, но й е мъчно, че "българската култура не присъства в Полша".
Тя самата се чувства там като гражданин на света, среща се с приятели откъде ли не, канят я да прави магистърски програми по пиано в европейски и по-далечни столици. Съпругът й е починал преди три години. Синът й учи икономика в престижен институт, а дъщеря й е българистка и професионалните й интереси я теглят обратно към София.
Катажина, както звучи името й на полски, е убедена, че "повечето от артистите са нещастни, защото винаги недоволстват, че не са някой друг, и все се чувстват недооценени, което не мога да кажа за себе си..." Благодарна е на късмета си, но и като учителка в провинциална школа би намерила причини да е щастлива.
Негодува само срещу комерсиализирането на изкуството в една невероятно конкурентна среда, където на успеха се гледа като на пазарен продукт ? "лесно е да се подкрепят само известните".
Личният успех не е укротил бунтарския й дух и чрез широките си обществени познанства в политически и журналистически кръгове постоянно работи за справедливо отношение и по-голям шанс за младите не само в изкуството, но и в други хуманитарни професии.
"Както в една колода има и аса и по-слаби карти..., важното е човек да намери онова, което най-добре може да прави."
Известна тъга и леко озадачение се долавяше само по неловката тема за несподелената в България радост от успеха й.
Е, може би някой друг път, както се казва вежливо...
А ето какво пише в сайта:
Катажина (Екатерина) Попова-Зидрон ? полска пианистка, по произход българка. Завършила е пиано с отличие през 1973 г. в Държавната музикална академия (днес Музикална академия) в Гданск, в класа на проф. Збигнев Шливински. Специализирала във виенската Академия за музикално и изобразително изкуство в класа на проф. Александер Йенер. Участвала в майсторските класове на Сузане Роха, Дитера Зехлина и др. Лауреат е на полски конкурси - IV Общополски фестивал на млади музиканти, II Общополски конкурс за пиано; полуфиналистка от Международния Шопенов конкурс във Варшава от 1975 г., Конкурса по пиано в Терни, Италия, 1975 г., и Конкурса по пиано на ARD в Мюнхен, 1978 г.
Концертира в Полша и чужбина. Репертоарът й обхваща творби от барока през музиката на ХХ век с предпочитание към творчеството на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Шопен, Дебюси, Барток и др. Изпълнява също така за първи път полска съвременна музика. Участва в камерни концерти, работи и с певци.
Из оценките на музикалните критици: "Пианистката Катажина Попова-Зидрон потвърди още веднъж своята висока класа... Тя демонстрира прекрасен многоцветен звук на пианото, владеене на клавиатурата, необикновено внимание към звука." "Пианистката съумя да изгради уникален музикален свят. Звукът й успява да развълнува ? да натъжи, да удиви, да успокои. Тя е творец с дълбоко романтична натура. Огромната й ангажираност, пълната й убеденост в собствените интерпретации се предават на слушателите, които биват въвлечени в една действителност, създавана от самата пианистка." И още: "Техническо майсторство, музикалност от най-висша проба, необикновена индивидуалност на интерпретацията..."
През 1996 г. основава с колеги музиканти в Гданск Сдружение на любителите на музиката, което организира известни с високото си ниво камерни концерти, и Международния фестивал Musica nos unit.
Нейни ученици са Ева Яшинска, която в момента живее в Чили, Павел Ридел, който също преподава в Музикалната академия в Гданск, Иренеуш Манушевски - в Германия. Сред подготвените от нея лауреати на конкурси са Мичио Торо, Т. Хирата, а сега и Рафал Блехач.
