З а двадесет и трети път музите се събират в края на лятото, за да проверят коя кого и как е вдъхновявала през годината и коя колко продължава да вдъхновява.
Музиканти, артисти, художници, писатели и поети, кинаджии, архитекти, любители, обикновени зрители, туристи, журналисти и просто кибици - цялото това множество, всеки със своята мотивация, всеки със своята любов, всеки със своя скепсис, със своето очакване, с навиците си, с таланта си да създава и възприема изкуство е тук и е щастлив да е тук.
В Созопол с чаша бира или мента в ръка, със стилна рокля или с нещо небрежно след плажа, въоръжен с фотоапарат или бележник или просто ей така, заради спомена, заради верността, всякак е хубаво да се потопиш в артистичното море на "Аполония".
Фаворитите
Програмата на фестивала обикновено отразява най-високите постижения в съответното изкуство през изминалия сезон и дава заявка за новите събития през следващия. Дори само прочитайки програмата, веднага се забелязва, че акцентите са в музикалната и в литературната "Аполония".
От традиционните вече за фестивала Теодосий Спасов (сериозен и впечатляващ авторски концерт), Милчо Левиев, Васил Петров през ветераните "Щурците" и Васил Найденов до чудото на Gravity Co амфитеатърът се пълнеше и отвътре и отвън.
Концертите бяха вълнуващи, желани и зареждащи с авантюризъм, особено като се има предвид колко често бяха изложени на риск заради дъжда и бурите.
Всеки ще отнесе един уникален спомен от концерта на "Щурците", нещо повече от това да пееш на крака заедно с тях всичките им безсмъртни хитове, повече от това да изтанцуваш за не знам си кой път "Блус за двама", на който си свалил първото си гадже, да бъдеш за мъничко Хамлет, или Дон Кихот, да препускаш диво в нощта, да се закълнеш и в същия този миг от ясното звездно небе да се извие вихър, за секунди да залее всичко, като да сложи край на иначе неискащия да свърши концерт.
Вечните, най-добрите, фаворитите, нашите "Бийтълс".
Джаз до дупка
За мен остана истинска изненада колко много почитатели на джаза има в Созопол. Джаз клуб ОББ (иначе бивша дискотека) се оказа тесен да побере желаещите да чуят Антони Дончев квартет с вокал Самуел Финци, както и забележителния концерт с музика на Дон Елис, изпълнен блестящо от Милчо Левиев с присъщата му виртуозност и чувство за хумор.
Малко музиканти могат да направят такова one-man-show, каквото гоподарят на пианото подари на нас. За изключителното звучене принос има и чисто новият роял, подарен специално на "Аполония" от ОББ.
Моето лично откритие в джазовата програма на фестивала беше чешкото трио Mind the Step и Павел Якуб Риба. Техният сешън беше на косъм да се провали заради спрелия ток и ненадейно извилата се буря. В резултат на това една шепа наистина луди джаз маниаци зъзнеха сред локви и свещи, но сгрети от баса на атрактивния Павел Риба и... първия за сезона ром.
Истинско удоволствие беше и програмата на Мартинес квинтет - братята Мигел и Хуан Мартинес, брилянтни саксофонисти от Холандия, и нашите винаги любими Христо Йоцов, Румен Тосков и В. Веселинов-Еко. Двамата братя бяха дошли в Созопол, въпреки появилите се неочаквани препятствия от семеен характер и свириха така, сякаш нищо не се е случило.
Висока литература
Литературната "Аполония" предложи няколко много силни женски представяния. Първото беше световната премиера на части от новия, все още неозаглавен роман на Елизабет Костова, която след невероятния успех на романа си "Историкът" трайно реши да обвърже кариерата си с България, нейна втора родина.
Прочетените от Елизабет в оригинал и от Камен Донев на български език няколко страници от новата й книга предизвикаха истински интерес сред публиката. Главен герой на историята е английски художник с особена съдба и характер, влюбен в творчеството на френските художници от XIX век.
Повествованието е написано така, както някой рисува картина - в цветове, форми, загадъчна атмосфера, фон, наслагващи се планове, детайли.
Особено много се впечатлих като представяне, цялостно излъчване и краен книжен продукт от премиерата на Силвия Чолева и нейните поетични "Картички" и "Писма", замислени първоначално като една книга, перфектно и оригинално оформени визуално от Даниела Ляхова и издадени от мецената на българската съвременна литература и поезия Божана Апостолова и "Жанет 45".
"Картички" е замислена като игра - на всяка страница има оградено с пунктир място за залепване на съответната картичка-стикер-марка, точният брой от които е приложен към книгата.
Със сигурност събития в тазгодишната ни литературна реколта са и книгите на Румяна Узунова "Убийство в стил рококо" и на Емилия Дворянова "Земните градини на Богородица", представени в литературната "Аполония".
Мъжкото литературно участие се отсрами с две книги на успели българи в чужбина - Юлиан Попов с "Островът на мъглите" и Илия Троянов със "Събирачът на светове", както и с премиерата на сборната поетична книга на Георги Господинов "Балади и разпади" и с едно събитие в преводната литература.
Джак Харт, скромният и талантлив ирландец, дойде в Созопол да почете премиерата на романа си "Размишления в катраненото буре", излизащ първо на български език, преди да е публикуван още в родината му.
Сравняват романа му с "Врява и безумство" на Фокнър, защото главният герой е по свой начин луд, но кой ли може със сигурност да твърди къде стигат границите на нормалността?
Театър на маса и театър на сцена
Ако Мариус Куркински не се беше разболял, неговият моноспектакъл "Сътресение" със сигурност щеше да пръсне по шефовете току-що ремонтираната зала на читалището в Созопол.
Но тя си остана здрава и на няколко пъти развълнувана от представленията "Дванайсета нощ" на Младежки театър "Николай Бинев", "Бягащи странници" на Народния и естествено вездесъщата Татяна Лолова в "Слънчев удар" на Сатирата.
Премиерата на "Ужасните родители" на театър "София" беше изиграна твърде компромисно предвид техническите проблеми и все още суровото представление на тази немного лесна и лека пиеса.
Софийската премиера ще се окаже истински голямо изпитание за театъра извън "Раковска", раздиран и терзан от несигурност и кризи.
Иначе имаше и две премиери на пиеси на маса, четения, незнайно защо изискващи закупен билет. Винаги съм си мислила, че представянето на текст на маса е предназначено повече за режисьори и директори, въобще театрали, каквито в Созопол освен участващите нямаше.
Въздигнати и низвергнати
Традиционната награда "Аполон" тази година беше леко предизвестена. Неин лауреат стана Самуел Финци заради успехите си в театъра и киното. Но най-вече защото спектакълът "Персите" на не по-малко великия Димитър Гочев беше обявен за най-добър спектакъл в Германия за 2007 г.
Същият спектакъл, както и другият не по-лош - "Битката на негъра с кучетата", пак на Гочев, бяха докарани в София с помощта не на друг, а на фондация "Аполония".
На нарочна пресконференция поумореният от радостта Санчо сподели бъдещите си творчески планове, естествено в тандем с Гочев, а именно "Тит Андроник" и "Хенри V", както и един-два филма, естествено.
Специално отличен и поощрен от ОББ беше виртуозът на пианото Антони Дончев, на награда се зарадва и авторът на емблемата и визията на "Аполония" Светлин Балездров.
Вън от вниманието на организаторите, селекционерите и публиката останаха: танцът, класически и съвременен; постиженията и откритията на млади, дебютиращи творци; липсваха неакадемични, непрофесионални, алтернативни събития, които с години правеха атмосферата на "Аполония".
"Аполония" се държа като фризирана, надменна и гримирана сестра, по снобски зачеркнала уличните музиканти, свободните артисти, пространствата извън салоните и амфитеатъра, там, където днес вече има само търговци, но не и изкуство.
Уви, празниците са само там, където могат да се продадат билети
