К ое е общото между Ирландия, Швеция и Италия? И трите страни наложиха тотална забрана за пушене на обществени места. Ирландия бе първата, която прие мярката, през март 2004 г.
Но да видим как стоят нещата в Италия, където забраната е в сила от януари. Администрация, офиси, предприятия, влакове, метро, кафенета и ресторанти - всички тези обществени места са засегнати. Те разполагат с две години, за да отделят специално място за пушачи.
Глобите, предвидени в новия италиански закон, са доста солени.
Те достигат до 265 евро за пушача и 2 200 евро - за съдържателя на бар или ресторант например.
От четири години насам Юбер държи бистро в самия център на Рим. Юбер е пушач и не може да се каже, че горещо подкрепя новия закон:
"За нас това не е кой знае каква промяна. Но се приема зле, защото както е изработен законът, малките собственици срещат трудности при подготвянето си за неговото изпълнение. Аз лично не смятам, че имаме загуба на клиенти.
Посетителите на даден ресторант са доволни, че там не се пуши. Тези, които не могат да издържат, просто излизат навън да изпушат една цигара. Ако ли не, чакат да си тръгнат оттам, за да пушат.
Според мен обаче е жалко, че законът можеше да бъде така изготвен, че да ни позволи да се подготвим, както е редно. Не е възможно да се поддържа персонал за салона за непушачи и отделен за салона за пушачи. Ако имате голям ресторант с много зали - да, но в противен случай не може да се подготвите."
Само на стотина метра от бистрото на Юбер се намира типично римски ресторант. Той е доста голям, но собствениците не са пожелали да отделят салон за пушачи.
Сервитьорът Марко е доволен: "Сън, истински сън. Още не мога да повярвам. Страхотно е! И за клиентите, дори за пушачите. Мисля, че всички го оценяват."
Според най-нови проучвания пушачите в Италия са 12 милиона, но истинската изненада за всички е общото подчинение на новия закон, забраняващ пушенето на обществени места, който влезе в сила на 10 януари.
Страхът от санкции, но може би в по-голяма степен гражданската отговорност и съзнание, са изиграли решаваща роля.
Само че животът на пушачите продължава да се усложнява навсякъде в Европа. Британското правителство вече представи проектозакон, подобен на този в Италия.
Може би забраната все пак няма да засегне баровете и пъбовете, които не предлагат храна и разполагат със салон за пушачи.
Във Франция законът за тютюнопушенето в баровете и ресторантите, гласуван преди почти 15 години, изобщо не се спазва.
Поставянето на проблема в наши дни същевременно не напредва особено.
Франция е една от първите страни в Европа, приела със закон отделянето на пушачите в добре проветряеми салони. На практика малко са кафетата и ресторанти, предлагащи специално място за пушещите.
Едва 15-20% от училищата спазват пълната забрана за пушене, наложена от закона.
През май 2005 г. Касационният съд постанови, че не е достатъчно собствениците просто да закачат табели "непушачи", а трябва да демонстрират реални резултати при опазването на персонала от пасивното тютюнопушене.
Парламентарното мнозинство и синдикатът на ресторантьорите и съдържателите на кафенета са на мнение, че прилагането на този закон трябва да бъде засилено, като едновременно се отдели повече внимание на превенцията и информираността във връзка с последиците от пушенето.
Има обаче и още един лагер, към който принадлежи и депутатът от ЮМП Ив Бюр. Той се оказа изолиран от политическите си партньори, но пък го подкрепи левицата.
Бюр представи свой проектозакон, в който е заложена абсолютната забраната за пушене на всички затворени обществени места - кафенета, барове, ресторанти, администрация и офиси.
Депутатът е категоричен, че трябва да бъде гласуван безкомпромисен и ясен текст в тази посока, който да включва и санкции. Изглежда, че и общественото мнение стои зад предложението му.
Сондаж на Ифоп сочи, че осем от десет французи искат забраняването на цигарите на всички обществени места. Към това можем да прибавим и научните изследвания, според които всяка година във Франция заради пасивно тютюнопушене умират три хиляди души.
Сега всички очакват действията на правителството.
Докато броят на пушачите в България расте, 86% от българите подкрепят предприеманите от държавата действия за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места.
Интересно е, че голяма част от тези хора са бивши пушачи. Всички, подкрепящи мерките против пушенето, са мотивирани от здравословното значение на забраните, показва национално представително изследване на НЦИОМ.
Забраната обаче не засегна болниците. Бившият министър на здравеопазването се аргументира с това, че по принцип болните не трябва да пушат, но не могат да бъдат изписвани от болницата, за да изпушат по цигара.
Ролята на здравните професионалисти в контрола върху тютюнопушенето не е значима, защото самите те пушат много.
Прилагането на забраните на останалите обществени места е доста слабо. България си остава рай за пушачите и се нарежда на трето място по брой на изпушени цигари на глава от населението.
Най-много пушат тинейджърите - 73%. Стряскащите надписи върху цигарените кутии им се виждат безобидни и не влияят на мотивацията за спиране на цигарите.
Обществените кампании покрай 31 май, световният ден за борба против тютюнопушенето, също са неефективни.
Затова страната е принудена да поеме определени мерки за въвеждане на данъчна и ценова политика за намаляване на търсенето и предлагането на цигари.
България е задължена да упражнява такава политика с оглед на подписаната Конвенция, валидна за всички страни от ЕС. С увеличаване на акциза на тютюневите изделия кутия български цигари ще струва 4 лева или около 2 евро през 2009 година. Засега пушачите се пренесочват към ниския клас цигари.
Всеки, който прояви инициативност за собственото си здраве би могъл да се обърне към специалист за отказване от лошия си навик.
На пазара на медикаменти се предлагат различни препарати за спиране на тютюнопушенето, включително българският "Tabex", който е дал много добри резултати при 8 клинични проучвания в Германия, Полша и България.
"Лекарствата определено помагат, но трябва желание и постоянство", твърдят хора, които са ги изпробвали.
