В ече пет години в Лондон, който все повече се утвърждава като един от центровете на световната гастрономия, гости посреща екзотичният ресторант "Архипелагос", недалеч от Риджънтс парк.
Редовни посетители са звезди като Джони Деп, а в менюто могат да се срещнат предложения като скорпиони с шоколад.
Брус Алекзандър, собственик на ресторанта споделя: "Опитвам се да покажа на хората, че има и други храни. Тук сервираме неща, които са необичайни за европейците, но не и другаде по света. Идвам от Южна Африка и там ядем крокодили всеки ден. Какво странно има в месото на крокодилите и кенгуруто."
Менюто на "Архипелагос" включва още жаби и месо от гну, а за любителите на по-слаби усещания - яребица и агнешко, като всичко, което се предлага е 100 процента "био".
Едно от изискванията на Брус Александър към доставчиците, които са от различни краища на целия свят, е животните да са отглеждани по специални програми за опазване на видовете.
Въпреки че "Архипелагос" е подчертано необикновен и ексцентричен ресторант шеф-готвачът Даниъл Крейдън може да се похвали с класическото си френско кулинарно образование. Той обаче използва само основните принципи на кулинарното изкуство и му прибавя собствен почерк, като използва традициите от различни краища на света.
Крокодилското месо например се маринова в тайландски къри сос и обвито в гръцки лозови листа, а сервира със сос от китайски сливи. Всяко ново ястие се подлага на дегустации в продължение на 6-7 седмици преди да бъде включено в менюто.
Необикновен е и интериорът в "Архипелагос", където от модния напоследък минималистичен стил няма и следа. Столовете приличат на ориенталски тронове, а големи позлатени статуи на Буда съжителстват с малки палми на фона на пурпурни нюанси.
Една полезна информация: средната цена на човек е 80 евро, в която влиза и пиенето, а това е доста прилично за град като Лондон особено като се има предвид екзотизма и качеството на предлаганото.
"Всички удоволствия за човешкото същество идват след задоволяване на стомаха" - тази мисъл на Епикур от 341 пр. Хр. се е превърнала в девиз на един от ресторантите в Атина, където на почит се радват не само традициите от Античността, но и тогавашните вкусове.
Менюто, което се предлага на посетителите, освен на старогръцки
е преведено и на няколко други езика, сред които и френски, а към всяко отделно ястие има обяснение.
От предястията, за салатата Ореа, или "красивата", която представлява маруля, краставица, круши, сливи и ароматични треви е отбелязано, че станала популярна след 372 пр. Хр.
Сред основните ястия впечатление прави печената сърна за двама с круша, сирене и мед. Съвсем естествено и интериорът е издържан в духа на Античността.
Идеята за този необикновен ресторант принадлежи на Сулиа Вами, която е тръгнала от елементарната логика, че тези, които са измислили трагедията, комедията и въобще театъра не може да не са познавали кулинарните удоволствия.
След четири години на усърдно издирване тя успяла да събере достатъчно рецепти така че да може да сменя менюто на всеки шест месеца.
В ресторанта са абсолютно забранени замразените продукти и микровълновата печка, а за приготвянето на ястията се използват сам продукти, които са били познати в Античността. Няма захар, лимони, домати.
Няма и вилици, тъй като в древността използвали само лъжици.
Добрата кухня, класическата музика и пеене - тези неща често вървят заедно особено, когато става дума за Италия.
Името на ресторанта "Белканто" също е италианско, но той се намира в Париж и от четири години насам предлага на клиентите си италианска кухня на фона на класическо пеене.
"Белканто" е част от верига от три ресторанта. Интересното е не толкова, че оперните певици и певци пеят, докато гостите си похапват, а че освен това те играят ролята на сервитьори и посрещат клиентите.
Ето какво разказва една от певиците:"Тази вечер сме пет, две на етажа и три тук, но и петте пеем на двата етажа. Редуваме се, пеем на всеки 10 минути, качваме се, слизаме, вдигаме чиниите от масите и не въобще не спираме."
А ето още от обстановката в "Белканто" - този път аржентинецът Леонардо Валаца в изпълнение на Танхойзер от Вагнер. Леонардо Валаца учи и живее и Париж, където иска да започне кариерата си на оперен певец.
Както споделя той всеки път, когато махне престилката си и запее гостите се изненадват и настъпва пълна тишина, а когато отново стане поеме ролята на сервитьор бива засипван с въпроси.
Цената на едно меню в Белканто е 80 евро на човек, но без виното.
Японската кухня стана модерна и в България, но в същото време е достатъчно високо предизвикателство.
Успешно с това предизвикателство са справили хората, създали първия Суши бар на Денкоглу №18, който се превърна за кратко време в модно място.
Суши барът не разчита само оригиналния билборд на входа с репродукция на японския класик Утамаро, нито пък на интериора, подчинен изцяло на дзен-стилистиката.
Следвайки изкуството на японската кулинария в Суши бара предлагат здравословна, вкусна и добре изглеждаща храна. Това, което силно отличава японските ястия, които ще ви поднесат в Суши бара е, че към тях е проявено уважение към външния вид на продуктите, нещо, на което трудно може да се наслади човек дори в някой от луксозните софийски ресторанти.
Появата на заведението е продиктувана от все по-нарастващата популярност на суши в света, а различното от един луксозен ресторант е, че можеш да влезеш спонтанно по време на обедната си почивка или да си вземеш храна за вкъщи.
Гордостта на Суши бара е най-доброто суши в България. Признанието е направено от 75 годишният японски императорски готвач Танака сан, който от 2 години живее у нас.
Сушито заедно останалите около 30 вида ястия се правят по автентични японски рецепти като всички използвани продукти са специален внос от Япония, Холандия, Индонезия и Гърция. Такива са васаби, мису, морските деликатеси.
Посещението на Суши бар е посвещаване и в японската култура, която държи на етикета.
Суши може да се яде с ръце или с хаши, пръчици за хранене. В общия случай едно суши се яде на един път. Опитите да се раздели парчето на две части завършва с разрушаване на красиво приготвените топчета.
В името на интеграцията се предлагат и обикновени прибори. Усеща се и българският дух. Класическите японски нудели или иначе известни като японски спагети се приготвят в глинени гюведжета.
Сега в тон с пролетта управителите са решили да изненадат с ново меню, а посудата от порцеланови чинии да бъде заменена от дървени подноси, които специално ще изработва един български скулптор, живял 10 години в Япония.
