А ко искате да изработите сценарий за края на относително подредения и благополучен свят, в който живеем, съвсем спокойно можете да започнете с нападение срещу ядрените съоръжения на Иран.
Скоро след ударите, които според експерти са необходими за спиране на иранската ядрена програма, петролът на цена 200 долара за барел ще бъде само далечен спомен, след като иранските запаси бъдат компрометирани, а другите петролни находища в Близкия изход бъдат съсипани от иранския ответен удар.
Търговията ще се срине, икономики ще престанат да работят, хаосът отново ще завладее Ирак, Афганистан и Ливан, Пакистан ще бъде разтърсен, Иран ще бъде съсипан, а екстремизмът ще процъфтява в създалия се вакуум.
Сред останките като едни изгубени момчета ще бъдат блокирани американските военни, голяма част от военноморския флот на САЩ и най-добрите военни подразделения на много други западни държави.
Отношенията между САЩ и другите големи световни сили (Китай, Русия, Европа, Индия) ще претърпят крах. Икономиката и политическите позиции на САЩ ще бъдат непоправимо увредени, а изолацията на Израел ще бъде пълна и постоянна.
Али Ширази, военноморски съветник на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, не беше далеч от истината, когато заяви тази седмица, че американските "жизнени интереси в света ще бъдат опожарени".
Не само американските. Да казваш, че вариант като този трябва да бъде "на масата", както се изразяват Буш и Чейни, е все едно да казваш, че на масата трябва да има кофа с цианид.
Тогава защо продължават да го правят и защо Израел ги следва така пламенни с учение, което очевидно е замислено да наподобява далечно нападение срещу Иран? И защо Иран продължава да участва в тази игра с изпълнения като тазседмичните ракетни опити?
Очевидният отговор е, че Иран се стреми да се сдобие с възможност за създаване на ядрени оръжия, а САЩ и Израел се опитват да сплашат Техеран, за да се откаже от тази цел.
Вярно, че на всеки няколко месеца в експлоатация влизат нови центрофуги, изникват нови доказателства за дейност по разработка на ракети и бойни глави, а на преговарящите дипломати за споразумение с Техеран бива даван нов уклончив отговор.
И все пак действията и противодействията образуват един омагьосан кръг. Всяка заплаха за военни мерки срещу Иран прави все по-малко вероятно Техеран да избере различен път.
Тази опасна игра в момента е в особено френетична и деликатна фаза заради несигурността в американската, иранската и израелската политика. Една ядосана и лишена от угризения администрация на Буш, искаща да остави следата в историята, която пропусна в Ирак, може евентуално да обмисли едно нападение.
Друг е въпросът дали ще може да преодолее съпротивата в Пентагона и от висши офицери, особено в сухопътните войски и морската пехота. В Израел съперниците за властта в едно слабо и разделено правителство използват иранския въпрос в собствените си борби.
Те определено са на път, за жалост, да сведат сложните израелски проблеми в областта на сигурността до единствения прост въпрос "какво да се прави с Иран".
В Иран политиката криволичи паралелно с борбите между Махмуд Ахмадинеджад и неговите врагове.
Типичен пример е, че коментарите на Ширази, който е доста неизвестно официално лице, свързано с "Революционните гвардейци", един от фундаментите на властта на Ахмадинеджад, бяха предшествани преди около седмица от интервю на външнополитическия съветник на Хаменей - Али Акбар Велаяти, в което той зае преднамерено умерен курс.
Основната стратегия на групата консерватори, които изглежда вземат надмощие в Иран, е да изчакват докато има нов президент във Вашингтон и евентуално в Техеран.
Без Ахмадинеджад и с (както те се надяват) Обама шансовете за споразумение със САЩ ще се подобрят. Вероятно е тази идея да се окаже вярна. Започването на война в "прозореца преди Обама" остава, слава богу, повече от невероятно.
Така че ще има ново начало с нов президент, дори и той да се казва Джон Маккейн. Не трябва обаче да храним илюзии, че иранците ще приемат споразумение, което им отнема възможността за ядрени оръжия.
Ако те изобщо някога се съгласят на това, то ще бъде само след дълъг период на спокойствие без заплахите, които спомогнаха за създаване на настоящата криза.
