Ричард Темпест: Терористите са 'бесовете' на нашето време

Ричард Темпест е роден в Лондон през 1956 г. Майка му е българка - журналистката Бригита Йосифова, а баща му е английски журналист-кореспондент в Москва, превел поезията на Вапцаров на английски език.

Темпест е израснал в руската столица, където завършва гимназия през 1962 г., след което продължава образованието си в Оксфорд. Автор е на 50 изследвания на руската и съветската история и литература. Професор е в университета в Илинойс, където преподава руска и българска литература и история, руска цивилизация, културна теория и др.

Предлагаме части от интервю с него, поместено в Religiabg.com.

- Докъде стигнаха САЩ във войната си срещу световния тероризъм?

- Знаете, че съществува цял обществено-политически дискурс за тъй наречената война срещу тероризма. Като човек, който анализира текстове, т.е. това, което писателите пишат, и това, което политиците говорят, стигнах до извода, че формулата "война с тероризма" е метафора, а самият тероризъм е реалност.

Тероризмът е навсякъде, но няма реален определен фронт.

От чисто военна гледна точка ставащото в Афганистан и Ирак не са истинска война като Втората световна война, като корейската или виетнамската.

Срещу тероризма се извършват наказателни полицейски операции, антипартизански операции, има много жертви - и тази неистинска война често е по-жестока, защото терористите могат да се окажат навсякъде.

Но идеолозите на войната срещу терора твърдят, че САЩ и целият цивилизован свят са заплашени от могъща черна сила, която застрашава не само хора и страни, но и самото съществуване на западната цивилизация.

- Защо. Не е ли така?

- Не. Дори Осама бин Ладен да се сдобие с атомна бомба, пак не би могъл да унищожи Америка, Европа, Русия, целия свят, културата, цивилизацията. Ето един известен литературен сюжет: руската мафия предложила на Бин Ладен атомна бомба, той платил грандиозна сума, но получил празен куфар.

Четох, че всеки пети руски физик е готов да направи атомна бомба, ако му поръчат.

Знае се, че изработването й не е толкова трудно. Но да се върнем на мита "война с тероризма".

- Кому е изгоден той?

- Първо - на 40-те разузнавателни и контраразузнавателни агенции в САЩ, които имат огромен бюджет. Това е цяла каста от чиновници, която "подгряваше" "студената война".

- Но "студената война" я няма вече?

- Така е, но бюджетът на агенциите не само че не се намалява, но се и увеличава. Пентагонът също не намалява бюджета си, а танковете и самолетите му са даже повече. Едва ли е необходимо толкова тежко въоръжение за партизанската борба с тероризма.

Митът е изгоден и за републиканците. Те получават кауза, около която се обединяват. Демократите скептично приемат обявената война за война. Отчасти поради това, че след виетнамската война имат репутацията на пацифисти.

- А защо тогава общественото мнение подкрепя Буш?

- То не е ентусиазирано, но го поддържа, защото дори Буш и неговите хора да преувеличават, хората си казват: по-добре да сме нащрек, да бъдем бдителни.

- Чувства ли се в Америка страх от тероризма?

- Може би най-много на летищата. Там кервани от хора се редят за проверка на документите, после минават през рентген. Можеш да видиш как обискират бабички и кърмачета, а пропускат човек с по-тъмна кожа - арабин или пакистанец, за да не ги обвинят в расова селекция.

Понякога съобщават за малки инциденти, за да напомнят на народа за опасността. Това е нещо като театър. Няма такъв страх като по време на "студена война". Няма заплаха някой да завладее територия от страната.

Често минавам покрай атомни електростанции и химически заводи, има десетки хиляди обекти, които могат да бъдат атакувани, колкото и да бъдат охранявани. Така че

летищата и донякъде Вашингтон са театралните сцени, които напомнят за тази "война".

В САЩ има списък на опасните пътници, които не трябва да се допускат до самолетите. Ето какво се случи с Кет Стивънс.

- Рок певецът?

- Да. Той бе известен през 70-те години. Преди време спря да пее, прие мюсюлманството, защитава открито ислямски каузи. Качва се той от "Хийтроу" на самолет. Когато е във въздуха разбират, че "опасният пътник" пътува към САЩ. Ужас - ами ако вземе да взриви самолета!?

Последвало принудително кацане, пътниците изчакали да свалят мюсюлманина, а него го отправили с друг самолет към Англия. Помислете си колко струва на данъкоплатеца тази операция за сигурност.

- Излиза, че ислямският тероризъм не е толкова страшен.

- Не подценявам опасността от него. Тероризмът е страшен и антихуманен. Вижте какво стана в Лондон, преди в САЩ и Испания, в Москва и Беслан. Да се подценява опасността от тероризма е голяма грешка - антихуманна и недемократична. Тероризмът е по-опасен от действията на ИРА в Ирландия и на баските в Испания.

Но каквито и да са сценариите, те не могат да заплашат САЩ и Европа като общества, като цивилизации. Терористите са нихилисти. Който е чел Достоевски, знае, че техният идеал е "поезията на унищожението".

Медиите ни обясняват, че камикадзето иска да иде в рая и там го чакат девственици. Неговото самоубийство и унищожаването на врага е поезия - момент, в който той надраства себе си, превръща се в свръхчовек, в бог.

Ако препрочетем "Бесове" на Достоевски, ще ги разберем по-добре.

Терористите са "бесовете" на нашето време.

В Лондон унищожиха няколко десетки хора и осакатиха стотици. Това е ужасно варварство, но терористите не могат да пречупят английския народ, английската нация, нейната история, култура и настояще.

- Само ислямът ли застрашава цивилизацията?

- Не, примери за тероризъм има много - баските, ирландците, кюрдите. Но ирландският републиканец по женевските споразумения минава за партизанин, а тези, които взривяват места в Чечения, в Ирак и в Москва са терористи, защото действията им са против гяури.

Няма ясна граница между терориста и партизанина. Както и не се разсъждава върху корените на тероризма, какво го предизвиква от социална, национална, културна, политическа и религиозна гледна точка.

- А как трябва да оценим ония трагични събития от преди 10 ноември в България - на пловдивската гара, във влака при Буново?

- Като чист терор. Колкото и да са били силни страстите, колкото и да са били оскърбени извършителите, нищо не оправдава делата им.

- Казват, че от атентата в Пловдив е загинал и един турчин.

- Смъртта не подбира. Няколкостотин мюсюлмани загинаха и в "близнаците". Но по отношение на националните и религиозните малцинства като че ли в западния свят има консенсус. Не бива да се шуми около имиграцията и трудностите с интеграцията на малцинствата (във Франция и Холандия те живеят в компактни групи, не учат езика).

Само десни националисти като Льо Пен си позволяват да говорят на тази тема- табу, но често казват истината. Например, че Франция е застрашена от ислямизация и че няма държавна политика за френските граждани-мюсюлмани.