Л ишаване от свобода, съчетана с пренаселеност - което не е рядкост в Европа, се превръща в мъчение. Според Европейския комитет за превенция срещу мъченията
всеки затворник трябва да разполага с пространство от 4 кв. м
Това не е така в повечето страни членки на ЕС. Най-сериозно е положението в Гърция, която през 2005 г. преброи средно по 172 затворници на места, предвидени само за 100 души.
Проблемът излиза на светло чрез превърналите се в практика затворнически бунтове, провокирани именно от лошите условия в гръцките затвори.
Броят на затворниците в Гърция непрекъснато се увеличава от 15 години насам. В началото на годината гръцкият министър на правосъдието обяви, че се предприемат мерки.
Според тях в една килия няма да може да попадат осъдени и чакащи процес и присъда, както и излежаващи наказание за тежко престъпление и обикновени дребни престъпници.
Министърът призна, че жените затворници са поставени в твърде тежки условия - пренаселеността е два пъти по-голяма от предвидения капацитет. За да се реши проблемът, министърът обяви, че
до края на лятото ще бъдат открити 5 нови затвора
Правозащитни организации припомнят, че Гърция е черната овца на Европа заради системното нарушаване на човешките права. Процесите се бавят, условията в затворите, както и в полицейските управления са лоши - това накратко е картината в страната.
Най-драматично е положението в северна Гърция. В момента около 150 осъдени излежават присъдите си в комисариатите на Солун без редовна храна и разходки. Много се говори и за насилието от страна на охранителите на затворите.
Но вместо да строят все повече затвори, други страни се опитват да намалят броя на затворниците - чрез амнистии, освобождаване под гаранция и при съответните условия, чрез система за електронно наблюдение или като се изпратят чуждите престъпници в родните им страни.
Такава е практиката в Австрия, която се опитва да намали с 10% броя на затворниците на своя територия.
Положението в един от най-големите австрийски затвори, намиращ се в самото сърце на столицата Виена, никак не е розово, обяснява неговия директор Йозеф Кран.
"В момента броят на затворниците при нас е с 30% над капацитета ни. Затворът може да поеме хиляда души, а при нас присъди излежават 1300. Вярно е, че трябва да имаме много стриктни правила на задържане, но затворниците стават
по-агресивни, когато личното им пространство е прекалено ограничено
Имаме между двама и десет затворници в килия. Условията на труд са твърде тежки и за служителите на затвора. Те ежедневно трябва да се справят с проблемите", описва положението Кран.
Идеята за прехвърляне на чуждестранни затворници пък дошла също от цифрите. Днес делът им в Австрия е 40%, докато през 80-те години е бил 7%.
На уебсайта на Международния институт за изследване на затворите към Кингс Колидж Лондон се поместват редовно данни за системите за излежаване на наказанията.
България заема 17-то място по броя на затворници в Европа
Това означава, че у нас има средно 135 задържани на 100 хил. души. Голям проблем за страната ни е ниският брой на затворите.
В момента има 12 затвори, които са пренаселени до 2-3 пъти над изискванията на евростандартите за жилищна площ на човек.
Един затворник в България се разполага на 1,7 кв. м площ. Всичките български затвори са строени през 30-те години на миналия век съобразно тогавашните стандарти.
В онова време в представите за живота на задържаните не се вписват библиотеки, спортни площадки, специални помещения за свиждане.
Европейският съд осъди България за нарушаване на човешките права по дело, заведено по жалба на гражданин, прекарал с още трима души
шест месеца в тясна килия без прозорци
Разрешавано му е било по два пъти на ден да ходи до тоалетна.
В повечето затвори само осъдените с доживотна присъда са настанени в единична килия.
Една от мерките срещу претъпканите затворнически помещения се търси в законопроекта за амнистия, според който от затворите трябва да излязат около 1800 души.
Срещу преселеността започна да се прилага практиката на предсрочното освобождаване.
За нея е необходима ефективно действаща пробационна система от органи, която трябва да гарантира, че предсрочно освободеният ще бъде поставен под наблюдение и контрол.
От началото на тази година броят на непълнолетните, осъдени на пробация, е 491.
Откакто е въведена мярката броят на осъдените на пробация до февруари 2007 е 11 000. Все още тази мярка се налага рядко, защото има само 500 пробационни служители, които осъществяват контрол върху осъдените на пробация.
Смята се, че положението може да се подобри след като се въведе
система за електронно наблюдение
Една от привилегиите в затвора е да се работи, защото това е начин за намаляване на присъдата - два работни дни са равни на три излежани.
Друго радикално решение е строеж на нов затвор в София, който да поеме 1000 души.
