Първите разсекретени документи от архива на МВР (MVR.bg) ще бъдат показани този понеделник. Достъп до досиетата ще бъде даден в читалнята на дирекция "Информация и архив".
Всеки, който иска да прочете нещо от тайните на държавата до 1990 г., ще може да го направи от началото на седмицата, информира в. "Труд" (Trud.bg).
Отварят се шест служебни фонда с над 3000 папки. Това е само малка част от тайния полицейски информационен масив, който съдържа 2,2 млн. архивни единици.
Сред тях са доклади и справки на бившата Държавна сигурност, рапорти и актове на УБО за имуществото на бивши царски дворци. Няма да има вече тайни за съдебното преследване на членове на БКП и антифашисти преди 1944 г.
Ще се разбере за разкритите конспирации, задържаните опозиционни групи и интернираните врагове на властта през периода 1946-48 г. Всеки ще може да види и милиционерския архив от 1951-60 г. и да прочете следствените дела срещу Никола Гешев и други бивши полицаи, допълва изданието.
Унищожени са обаче досиета на водещи журналисти, признава в интервю пред Анна Заркова, поместено на уводно място в неделния брой на "Труд", шефът на дирекция "Информация и архив" в МВР Иван Комитски. Той пояснява и технологията на сегашното разсекретяване:
"В чл. 39 от Закона за класифицираната информация се казва: "грифовете "Строго секретно" стават "Секретно". Има 5- и 15-годишни срокове на секретност.
В МВР има над 60 дирекции - национални, териториални, специализирани и др. В регистратурата на всяка от тях стоят огромен брой документи.
Всеки от тях, ако му е изтекъл срокът на класификация, не съдържа държавна тайна и се разсекретява. Няма проблем.
Към момента в МВР сме прегледали към 800 хил. документа, за да им преценим нивото на класификация. И 1/3 от тях - над 260 хил., вече са явни."
Преценката за липсата или наличието на класифицирана информация е била поверена на експерти в информационните науки, технологиите и документалистиката, повечето историци. 15-20 от тях работят в дирекцията в София, останалите - в провинцията.
От шестте служебни фонда, които са обработени до този момент, са разсекретени абсолютно всички документи, пояснява Комитски. Той обаче уточнява, че бял свят няма да видят т.нар. "живи" документи, които са актуални и в момента за спецслужбите, например по темата за терора.
Няма да се показват също материали за вербуването на чуждестранни студенти преди Десети ноември, данни, които представят в неудобна светлина чужди дипломати, както и информация, която вече не е държавна тайна, но над нея налага ограничения законът за личните данни.
Шефът на дирекция "Информация и архив" пояснява и защо не е точно да се каже, че се разсекретяват досиетата: "Отваря се служебният фонд, в който се събират данни от управленската дейност на МВР - кореспонденция с други държавни органи, преписки, доклади, справки, сводки, бюлетини, заповеди на министъра и т.н.
Другият масив - оперативният, е по-голям в съотношение 9:1, и съдържа т.нар. "досиета" - оперативните отчети на ДС, която е наблюдавала граждани, кадровите досиета на служители от МВР и т.н.
С други думи: в оперативния отчет са документите, които се отнасят до отделни личности, а в служебния - онези, които се отнасят до историята.
По-нататък ще отваряме и оперативния фонд, но това не значи, че ако дойде някой гражданин и поиска да види досието на своя съсед, то ще му бъде дадено. Тези данни са от личен характер и са защитени от закона за класифицираната информация."
Поводът в интервюто да стане дума за досиетата на изтъкнати журналисти - главни редактори, медийни шефове и тв водещи - е неотдавнашната молба на журналистката Ангелина Петрова да й бъде предоставена информация от МВР за 11 личности.
Има някакви данни за хората от нейния списък, но информацията, която става публично достояние, не трябва да съдържа лични данни, заявява Комитски. Имало и данни, че някои от тези досиета са унищожени., но са останали документални следи.
В комисията "Бонев" са проверени за принадлежност към ДС 240 депутати и 40 634 кандидати за кметове и общински съветници, отчете вътрешният министър Румен Петков в парламента.
Комисията "Андреев" е извадила на показ агентурното минало на 25 065 публични личности.
От 1997 до 2002 г. 25 632 души са поискали да проверят дали ДС е събирала данни за тях. 7093 са прочели документите.
