П ретенциите на Русия към България за неплатени оръжейни лицензи може да бъдат удовлетворени, след като в сряда експерти от двете страни са се договорили да започне преглед на всички споразумения за производство на специална продукция, подписани от София и Москва в периода от 1945 до 1 юли тази година, заявиха източници от военното министерство.
Решението е било взето на провелото се в София заседание на българо-руската работна група, ръководено от зам.-министъра на отбраната Спас Панчев и зам.-директора на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество на Руската федерация Михаил Петухов. С него на практика се дава възможност на Русия да установи какво оръжие се произвежда в България по лиценз, даден от бившия СССР, и да поиска от българската страна да плаща за това производство.
След прегледа най-вероятно ще бъде подготвено ново междуправителствено споразумение, като това може да стане и до края на годината. Договорът, който трябва да бъде одобрен от министъра на отбраната Веселин Близнаков и от правителството, сериозно ще се отрази на конкурентоспособността на оръжейната продукция на България, тъй като лицензите ще я оскъпят, смятат анализатори.
По-евтиното българско производство през последните години навлезе на пазари, където руският военнопромишлен комплекс имаше водещи позиции. Това стана повод да се засили натискът на Русия България да плаща за произведеното оръжие. По неофициална информация става дума за лицензи за около 80 изделия, сред които
автомат "Калашников", пистолети "Макаров" и гранатомети.
Те се правят както в държавните ВМЗ-Сопот, "Терем", "Дунарит", така и в частни военни заводи, сред които са "Арсенал" и "Аркус". Лицензите за оръжията са част от близо 650 разрешения за производство на специална продукция, които България е получила през 50-те години от СССР. Техният срок е изтекъл през 70-те.
Засега експертите са се договорили окончателно единствено за уреждането на взаимния дълг между министерствата на отбраната на двете страни, разказаха запознати. По неофициална информация българското военно министерство дължи около 24 млн. долара, които не са предвидени във военния бюджет за тази година. Руското министерство пък имало задължения от около 20 млн. долара.
Работната група се е споразумяла българският дълг да бъде изплатен с ремонт на руски кораби в завода "Флотски арсенал" във Варна. Русия пък ще погаси задълженията си с доставка на резервни части за българската бойна авиация. И двете страни обаче ще доставят стоки и услуги на завишени цени, смятат военни.
Решенията на практика бяха подготвени още през май по време на заседанието на 10-ата междуправителствена комисия, в която участваха министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и зам.-министър Панчев. Тогава стана ясно, че Русия иска част от приходите на нашето военно производство, а
София настоява да бъдат признати направените подобрения в оръжията.
На срещата беше договорено и неколкостотин стари лиценза да отпаднат от споразумението, а да бъдат запазени само няколко десетки.
Независимо от това Москва предпочете да се подсигури за резултатите от заседанието на групата в София и през последните седмици буквално "атакува" България с поредица от информации в медиите за пиратско производство на руско оръжие.
Във вторник агенция РИА "Новости" цитира генералния директор на руския държавен износител на оръжие "Рособоронекспорт" Сергей Шемезов, според когото компанията ще заведе искове в няколко международни арбитражни съда срещу нелегалното производство в чужбина на руско стрелково оръжие.
"Ще се борим по съдебен път да прекратим нелицензираното производство на наши оръжия и оборудване. Макар че всички договори за лицензирано производство на калашници да са изтекли, то продължава, а България и Унгария са най-големите нарушители", казва Шемезов.
Може би най-демонстративният протест на руснаците срещу българското производство беше направен преди десетина дни на голямото парижко оръжейно изложение "Евросатори 2006". На 12 юни руската НТВ излъчи репортаж, в който показа как още в първия ден ръководителят на делегацията на "Рособоронекспорт" Николай Димидюк застава пред българския щанд и настойчиво иска от стреснатите служители среща с наши представители. "Аха, ще дойдат по-късно? Но ние знаем, че като се появят, пак ще избегнат разговори, защото разбират, че това, което правят, е нелегално. Изненадвам се как не можем да убедим тези хора да се съгласят на законни търговски отношения с Русия", казва пред камерата Димидюк.
"Независимое военное обозрение" описва от същото място реакцията на руския посланик във Франция Александър Авдеев (бивш посланик и в София). След оглед на щанда на "Арсенал" той отбелязва: "Пиратското производство е незаконно и се преследва в целия свят. Този проблем е едновременно етичен и юридически. Това е нарушаване на авторското право, на международните лицензионни права, поради което ние задължително ще решим проблема на междуправителствено равнище."
