Щом слънцето погалва малките дъждовни капки, на небето разцъфтява чудна хубавица, наречена дъга. От сърцата на хиляди капчици излизат седем пъстри реки, които обагрят небосвода с вълшебните си цветове. Водата умее да твори красота. Благодарение на нея цветята повдигат главици, благодарение на нея се ражда животът, съществува светът.
Без живителната сила на водата сме загубени. Но... една поговорка гласи: „Ние откриваме колко ценна е водата, чак когато кладенецът е празен.” Счита се за голямо добро да се построи чешма на път, за да утоли странникът жаждата си. Някога майсторите са издълбавали в зидовете на чешмите имената на хората, помогнали да се направи това добро дело, за да бъдат тези благодетели споменавани в молитвите на пътниците. Много е тъжно, когато видим някоя пресъхнала чешма, а още по-тъжно е, когато чешмата е счупена нарочно. И в двата случая песента на водата е секнала.
Водата умее да успокоява и да приспива. Толкова много камъчета, унесени от сините приказки заспиват, сгушени в прегръдките й. А не ви ли се е случвало понякога да приседнете уморени край някое поточе в планината и дълго да седите, омагьосани от неговата детска игра?
Водата е много по-силна от хората. Една китайска пословица казва: „Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи.” С изобретяването на плавателни съдове хората улесняват своето придвижване, но и замърсяват околната среда. Точно затова водата се ядосва и взима жертви. Тя иска да покаже, че я боли, когато я пренебрегваме и тровим.
Една японска пословица ни призовава да се поучим от водата. „Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство.” Тя не се отказва да глади камъните, колкото и ръбове да имат, колкото и време да минава. Тя извайва причудливи фигури, сталактити, сталагмити, сталактони,..., неръкотворна красота, която радва очите.
Водата е живо същество. За да се запази от студа, тя спира своя бяг и се покрива с одеяло от лед. Когато усети, че слънцето дарява със своите ласки земята, водата се събужда и отново тръгва да пътешества, а пък щом й стане много топло, започва да се издига във въздуха, за да се разхлади при облаците. Водата обича да се забавлява. Танцува щом чуе хубава музика и не случайно казвам хубава, учени са правили опити и при груби думи или лоша музика водата се гърчи и едва ли не стене. Водата има уникална памет. Тя помни целия си живот. Поточетата помнят своето родно място, откъдето са тръгнали, помнят гората, през която са минали. Водата в каналите помни пътя в студените тъмни тръби.
Още от най-далечни времена хората са се прекланяли пред силата и красотата на водата. Не случайно тя е имала свои богове – Посейдон, Нептун... От морската вълна се е родила и най-красивата богиня – Афродита. Водата е важен образ във фолклора. В народните песни тя винаги е дълбока, бистра и студена. В християнската религия водата е на почит наравно с хляба и с огъня. В църквата се палят свещи, раздава се нафора и се освещава водата, с която да прогонваме злите сили от нас.
Водата е събрала в себе си цялата мъдрост на нашата планета, защото нейният кръговрат й позволява да надникне и в най-недостижимото за нас кътче на Земята. Тя прониква в дълбините на морето, дълбоко в земните недра и горе в небесните висоти. С придобитите знания и опит лекува, но нейните лечебни свойства се проявяват, когато е чиста и когато е дарена с енергията на доброто, затова не бива да допускаме нашата злина да цапа водата, не бива да разболяваме нашия лечител с необмислени разрушителни действия, с лоши думи и помисли.
Има нещо тайнствено във водата. Когато слънцето я погледне, тя свенливо се смее и в очите й заблестяват безброй златни пламъчета. В тези искрици се крие нейната магия. Ако водата е твой приятел, тя ще ти подари много от своите светлинки и ти ще заблестиш като нея, ти ще станеш по-добър човек, защото в теб, дълбоко в сърцето ти, ще свети едно огънче – вълшебството на водата.
Когато с лека ръка захвърляме във водата ненужните отпадъци, когато безотговорно я оставяме да изтича в канала, когато я газим, когато я подминаваме с равнодушие, когато я плашим с агресивното си поведение, нека си припомним всичко казано дотук, да коленичим пред капката вода и да я помолим за прошка.
криза, която тихо расте" />
