Водата: от миналото към бъдещето

Водата е едно безценно пътешествие. То започва преди около три милиарда години, когато животът на Земята се заражда във водата. След дълга еволюция се появява човекът, а преди около шест хиляди години – първите цивилизации край големите реки Нил, Тигър и Ефрат. Там се появява земеделието и човекът започва да променя природата.

От необходимостта да се строят мащабни напоителни съоръжения с труда и добрата организация на много хора се появяват градовете и държавите. За нуждите на администрацията и търговията възникват първите писмености – шумерският клинопис и египетските йероглифи. Хората са знаели, че без реката животът им е невъзможен. Древните египтяни обожествяват р.Нил – бог Хапи, от когото зависи реколтата и съществуването им. Реката не само изхранва, а и свързва хората, дава им възможност да разширят кръгозора си. Много преди епохата на Великите географски открития египетската царица Хатшепсут изпраща към горните прагове на Нил експедиция към неизвестното. Напредъкът на човечеството е свързан с водата.

Когато първите земеделци пристигат по море от Мала Азия в Европа, в нашите земи се зараждат едни от най-ранните земеделски култури в Европа – Караново, Дуранкулак, Варна и др. Реките, езерата и морето осигуряват живота, благоденствието и напредъка на хората. Като пример е достатъчно споменаването на Варненското златно съкровище, определяно като най-старото злато в Европа. Пътят на първите земеделци в нашите земи продължава по реките Струма, Марица, Дунав.

През античността и средновековието реките и моретата не са разделяли хората, а са ги свързвали. Реката като мост. Рейн и Дунав свързват градове, държави и народи в продължение на векове. Толкова много примери има в историята за връзки по вода, които тласкат напред търговията и контактите на далечни разстояния, а с това и човешкия прогрес, защото по пътищата на търговията са се пренасяли не само стоки и пари, а и знания.

Днес за мен водата е магията на Крушунските водопади, тюркоазеното и пълно с живот море край о. Корфу, тихият бял Дунав при Видин, Седемте рилски езера, каналите на Венеция и още толкова много невидени места край реки, езера и морета. Водата подхранва мечтите ми.

Бъдещето... През малка пречиствателна станция преминават отпадните води на моето градче. Всички извори все още ги има. Реките са чисти, така както преди епохата на индустриалните революции. Статиите за световния океан не бият тревога за замърсяването му, а разказват за непознатия подводен свят. Всички хора на Земята имат достъп до питейна вода. 

Водите разкрива пред човека нови възможности, за които днес още не знаем. А хората са много по-отговорни в използването на водните ресурси, не защото законите са строги, а защото са убедени, че опазването на природата е мисия за всеки човек. Тук ми се иска да напиша думите на Екзюпери „ Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.”

Водата – извор на живот, водата - едно пътешествие. Днес трябва да ценим и използваме разумно водните ресурси на Земята, за да продължи пътешествието на човека в бъдещето.