Първият ден от лятната ваканция е прекрасен. Седнала край езерото, намиращо се в близост до моето село, аз пиша тези редове. На няколко метра от мен дядо ми, държейки новата си въдица, очаква голям улов. Тихо е и някак спокойно. Стоя и наблюдавам образа си, трептящ върху водната повърхност. Изведнъж малка рибка изплува и отново се гмурка в дълбините на красивото езеро. Водата дава живот на това малко същество, но не само на него, а на всички нас и на целия свят.
Замислям се по тази тема и виждам отново игривата рибка - не е ли красива? Чудя се къде другаде в България има такава. Силен шум отклонява вниманието ми и аз се извъртам със заинтригуван поглед. И какво да видя? Огромна машина изхвърля черна течност в малкия син язовир. Красивият блясък на водата плавно изчезва и езерцето става все по-тъмно. Възмутена се обръщам за да видя как е малката рибка, но телцето и се носи отпуснато в черната мътна вода. Мъртва е! Очите ми се насълзяват и сърцето ми, изпълнено с гняв, забива лудо. Колко лоши хора! Убиват живота в красивия водоем и си тръгват. Никой от тях не осъзнава колко важна е водата за своите обитатели.
Водата е винаги наоколо, където и да сме. Тя е като вълшебство, даряващо живот и сили. В много от българските народни песни тя е възпявана и възхвалявана. Представена като дар, който ни помага да оцелеем и да се борим за своя живот. Дар, който събира влюбени и отглежда семейства. Мислейки за вълшебствата на водата се сещам колко коварна може да бъде тя понякога. Морските дълбини са отнемали безброй животи и разбивали милиони сърца по този начин. Огромната сила, която водата притежава ни дава повод за притеснение и страх. ТЯ може да е спокойна и буйна, убиваща и даваща живот, чиста като детска сълза ...
Размишленията ми биват прекъснати от тихо хълцане. Чутото отклонява мислите ми. Аз се обръщам и виждам малката дъщеричка на съседите да рони сълзи, седнала на отсрещния бряг до своя баща. Русите й къдрици се спускат пред крехкото и лице, а сълзите капят върху малките и ръце. Едни чисти и неопетнени сълзи, капки вода, служещи за отмора на това беззащитно създание. Водата също умее да изразява чувства.
Никой не се замисля колко е важна водата за нас. Живеем в свят на сенки, неспособни сме да различаваме образите и важните елементи от живота. Държим очите си широко затворени и си мислим, че сме запознати с проблемите на държавата. Спорим, протестираме за пари! Досега някой да е протестирал против замърсяването и изчерпването на водните ресурси? Това сме ние българите -- борим се за "важни каузи". След време, когато нашата чиста вода е вече спомен, всички ще премислим своите постъпки. Но тогава може би ще е твърде късно ...
Нека помогнем на българската вода да остане чиста и красива. Нека й позволим да продължава да ни дарява с живот. Аз силно вярвам, че България може да докаже на страните от Европейския съюз, а и на целия свят, че цени водните си ресурси. Да покажем, че сме благодарни за водното богатство, което притежаваме. Българи, ние сме на ход!
