Водата - източник на живот

Животът е произлязъл от водата. Ние, хората сме около 65% вода. Това не трябва ли да ни говори нещо, не ни ли подсеща за нещо, не ни ли отваря очите? Природата е най-великият учител, стига да има кой да чете посланията й. Не трябва да си с научна степен, да си ихтиолог или експерт по пречистване на водите, за да си наясно, че Водата е злато и цената й ще се покачва в близкото бъдеще в геометрична прогресия.

Водата е релакс, живот, състояние, магия. Обожествявана, страхопочитана, дом на мощни духове, стихии, необяснени създания. От древни времена тази мощна и нежна, страховита и ласкава природна благодат е обект на почит, преклонение и респект. До ден днешен моряците и рибарите скланят глави пред „водните божества", спазват ритуали, за да  ги омилостивят и да им бъде богат улова. До ден днешен казват, че с водната стихия шега не бива, никой не е по-голям от нея. Е, при всичко това, което съм наблюдавала като четящ и що-годе интелигентен човек, си мисля, че наистина трябва да се замислим, ама много сериозно, в посока съхранение и разумно ползване на тези течни диаманти. А, да, още една мисъл изскочи -- като кажем диаманти всички наострят сетива: скъпо, красиво, престижно, но отключващо и ниски страсти. А защо за водата не възклицаваме така/ в позитивния регистър/, освен в рекламите на бутилиращите минерални води фирми?! Защото си мислим, че тази благодат ни е орисана, докато свят светува. „Да, ама не", както казва страшно уважавания от мене г-н Бочаров! Защо нямаме навика да погледнем с разум и обективна мисъл към страните, които знаят какво е да пестиш водата, които истински я ценят. Репортажи, репортери, утрешни блокове, чиновнически приказки - забранено поливането на лични градинки със зеленчуци; забранено миенето на балконите; забранено миенето на коли с питейна вода..... Е, някой да е чел, чул, видял истински санкции по тези показатели? Аз не съм - пак си говорим, упражняваме риториката си, печелим ненужна популярност.  На длан-нищо. Да си поговорим и за наистина природното разточителство, изсипано в България - минерална вода! Даже не искам да разсъждавам на тема, какво би направила друга държава, ако притежаваше това течно злато. Нали е ясно, че не говоря за нефт! Вярно, далече по-престижно звучат приказки за нефтени сондажи в България, за всеки българин богат като всеки кувейтец, напр. За пореден път ще гоним дивото, като изпускаме питомното. Има ли единен държавен кадастър, или както и да се казва, който систематизира, обозначава, следи, рекламира минералните извори на България? Може и да има, ама кой го знае - 20, 30 държавни чиновници и 10-ина бизнесмени, които са сложили далновидни ръчички върху „бутилиращия" бизнес. Някой да е чул скоро за инвестиции в комплекси за лечение с минерални води? За реставриране и осъвременяване на съществуващи вече такива? Сагата със  „Софийската минерална баня" е квинтесенция на отношението на българските властимащи към този проблем през „мнооогото" години на „близкото" ни минало.

Откривам, че всяка дума, която напиша, води до нови теми. Така никога няма да спра и да се вместя в регламента за изискването, относно продължителността на това есе.

Бих искала да завърша само с няколко думи . Хора, имайте респект към един от най-ценните подаръци, направени от Природата на нас, людете! Съхранявайте я, уважавайте я, отдавайте се разумно на всички удоволствия, които тя предлага, наслаждавайте й се от сърце и тя ще се отблагодари!

В противен случай - мисля, че ще е поредната природна мощ, която ще удари голям шамар на човечеството.