Винаги съм се удивлявала на това как е устроен животът. Колко умно и предвидливо земята ни разполага с най-важните за нас неща – въздух, вода, храна, светлина, топлина... А водата е нещото, което ме впечатлява най-силно. Тя единствена има три агрегатни състояния. И други интересни качества притежава! Силна, защото разбива скали и път през тях си проправя. Животворна, защото всичко живо се нуждае от нейната живителна сила. Мека и нежна, когато трябва да освежи умореното ми тяло. Вълшебна и загадъчна, защото може да лекува. Всичко това е тя – водата. А да не забравяме, че покрива над 70 % от повърхността на земята и е около 60 % - 75 % от състава на тялото ни. Не е ли удивително?
Невероятно красиво може да бъде всяко място, в близост до вода. Било край река, на морския бряг или край бистро планинско езеро. Приятният и ромон, плисъкът на вълните, разхладителните и пръски, влияят релаксиращо върху опънатите ни нерви и ни зареждат със спокойствие и възхита.
А колко безотговорни сме ние, хората, към водното богатство на планетата ни и в частност – на страната ни.
Случи се преди дни да пътувам из България. За пореден път се убедих, че имаме пленително красива природа. Обичам природата ни и съм загрижена за нейното опазване. Свежата зеленина край пътя бе изпъстрена от цветя, а на места маковете правеха полето алено. Минах и край реки. И техните корита бяха пъстри, но не от цветя, а от многобройните найлонови торбички, пластмасови бутилки, кутии и всякакъв вид отпадъци – захвърлени, забравени, захванати отчаяно за клонките по пътя им... Водите в реките на места бяха мътни. Тази гледка извика спомени за други подобни картини – изведнъж се озовах на нашето Черноморие, където летувах миналата година. Вълните там подмятаха цветни боклуци, примесени със зелени водорасли, а малките песъчинки се стичаха между пръстите ми и наред с мидените черупки се виждаха още толкова фасове.
После си спомних за един от най-горещите извори в България. Температурата му на извиране е над 90 градуса по Целзий. С любопитство и нетърпение бързах да го видя. Мислех си какво невероятно природно богатство е това, какъв безценен ресурс! Колко сме щастливи и благословени да притежаваме минерални води, лековити и даряващи сила, докато други народи чувстват недостиг на питейна вода. Стигнах до извора. Олющените, метални решетки, които го ограждаха, бяха само малка част от безумието. Водата бликаше измежду потрошени керемиди и плочки, малка тръба я извеждаше до някаква странна сграда, а вътре жени, насядали по самия цимент, перяха разхвърляното около тях пране. Всичката мръсотия отиваше в реката.
Разбрах, че други отклонения на извора пък се използват традиционно за варене на буркани. Бях огорчена и разочарована, дори обидена, че това е най-добрият начин, по който сме способни, да използваме тези минерални води…
Незнайно как попаднах на брега на Дунава, а той не беше нито тих и бял, нито синееше. Парковете по протежението на реката бяха пълни с майки, разхождащи дечицата си. Наред с туристическите корабчета, по водата се движеха големи товарни шлепове. Ръждиви метални части, нахвърляни на купчини, се открояваха на зеления фон на дърветата в далечината. Колко боклуци са способни да „произведат” хората?
Докато разсъждавах върху нашата консуматорска култура, съзрях как едно детенце грабна захвърлената на метри от коша бирена бутилка, за да си играе… Тези картини ме натъжиха. Стана ми болно и срамно за нас, жителите на тая малка, но красива и природно богата страна.
Затова се реших да споделя и напиша моите мисли с идеята, че който ги прочете, ще се замисли и ще разбере колко удивително и скъпоценно нещо е водата. За щастие все още я имаме в изобилие, но трябва да се борим, за да я съхраним чиста. Необходими са усилия, приемственост и безотказност в действията по популяризирането на екологичните идеи, устойчиви практики и гражданско самосъзнание. Стъпка по стъпка, нека работим за опазването и съхранението на нашата природа. Надявам се тези думи да достигнат до сърцето и съзнанието на повече хора. Ще съм искрено благодарна да съм част от промяната към една по-чиста България.
криза, която тихо расте" />
