Но когато се замислих, в съзнанието ми изплуваха хиляди неща, свързани с водата. И най-напред се сетих за разказа на баба, когато бях малко дете, как съм се появила на този свят. Родена съм в Мелник, и на въпросите ми откъде съм се взела, баба и майка ми отговаряха, че ме е "донесъл" не щъркела, както всички деца, а Мелнишката река. От тогава за мен по-важно нещо от реката и водата в нея, няма. Вглеждах се в тази река и още тогава открих красотата й. Взирах се в бързите препускащи води и големите заоблени камъни и все повече се влюбвах в нея. И сега, след толкова години, когато отида в Мелник, първо тичам при стария римски мост и се срещам с моята река.
Водата е огромно, необятно понятие. Бях на 14 години, когато за първи път отидох на море. Когато застанах на брега, дъхът ми секна. Толкова голямо водно пространство и толкова красиво, не бях виждала. Тръпнех пред това чудо, представях си какви тайни крие -- красивият морски животински и растителен свят, страшните тайни на потънали кораби... Спомнях си приказките за морския цар Нептун и неговите красиви дъщери - русалките. Какви ли несметни богатства има в морските дълбини? Какво ли има там, зад хоризонта?!
Същото възхищение предизвикват в мен и големите реки - Дунав и Марица, Елба и Шпрее, Висла и Днепър, Нева и Урал. Гледаш корабите и корабчетата по тях и се захласваш от красивата гледка. Тези реки живеят един пълен с очарование и приказки живот.
А какво чудо са красивите планински езера! Виждала съм такива в Рила и Пирин. Възхищавала съм се на тяхната красота, на чистата като сълза вода, вглеждала съм се в дълбините им, където се вижда всяко камъче, всяка песъчинка. Заставаш пред езерото и замираш. Слънчевите зайчета скачат върху водното огледало и това те изпълва със спокойствие и блаженство. Можеш да стоиш така с часове и да се любуваш на красотата около теб.
Ами чистите и бързи планински ручеи! Направило ли ви е впечатление, че когато излизаме в планината по един или друг повод, винаги правим преходите си така, че да са свързани с почивка до планинско изворче или ручейче. Навеждаме се над него, пием с шепи от прозрачната студена вода, от която зъбите ни изтръпват, и сядаме да отдъхнем до него. Изворчетата винаги са привличали като с магнит очите ми. Водата блика от земните недра и ти се струва, че всеки момент ще спре, но това никога не се случва. Тя продължава да си извира, спуска се надолу по стръмното, скача весело със смях по камъните, пее със звънкия си глас, докато се влее по-надолу в някоя река. И така продължава пътя си към морето.
Водата! Водата означава живот. Нали затова още от най-древни времена хората са строили своите жилища в непосредствена близост до реки и езера. Те са разбирали значението на водата. И сега ние непрекъснато трябва да помним какво е нейното значение и роля в живота на цялата планета. Да възпитаваме децата и внуците си в отговорно отношение към водата, без която животът на всички ни би се изменил катастрофално и би изгубил смисъла си.
Още много може да се говори и пише за водата. Но дали е необходимо? Та нали всички ние знаем какво означава водата за нас, за бъдещето на човечеството!
Последвайте ни
