Ние, днешните българи, помним ли откъде сме дошли и как пазим състоянието на реката, край чиито брегове е основал държавата ни Аспарух от Дуло?
Хората така сме свикнали с употребата на водата, че за нас тя е нещо твърде обикновено, да не говорим за това, че е безцветна, няма вкус и мирис, ВОДА… Приемана като даденост, нещо наистина важно и природно, но което НИЕ, човеците, използваме твърде често, за да го оценим.
Напоследък екологичното здраве на планетата ни е разклатено. Хилядолетия наред човечеството мисли за собственото си оцеляване. Днес очакваме предсказанието за края на света да се сбъдне и дори откриваме форуми в Мрежата, но не правим кой знае какво, за да открием спасение. Голяма част от естествените води на Земята днес са замърсени, а изчезващите живи организми в резултат на това и нарушаването на цялостното екологично равновесие истински вълнува единствено група учени, отчаяни природозащитници и сравнително малък процент от населяващите земята хуманоиди. Макар че РЕАЛНО сме загрижени /???/.
Купуваме си минерална бутилирана вода- модерно и здравословно /!!!/ е,- дестилираме част от водата си за пиене, ползваме SPA козметика и ходим на SPA процедури, а в действителност малко от нас наистина си дават сметка как ползват и опазват водата в своето ежедневие. Чрез по-голямата част от дейността си ние вредим на водите и убиваме живота на нашата планета. А така рефлектираме с разрушаване и на собствения ни живот.
Един съвременен бизнесмен, един от най-богатите, успели, но и мъдри хора на ексцентричното ни ежедневие, казва, че „Когато времената се променят…, земята наследяват онези, които се учат, докато добре научилите се се озовават добре екипирани ДА СЕ СПРАВЯТ С ЕДИН ВЕЧЕ НЕСЪЩЕСТВУВАЩ СВЯТ”. Разбира се, американският специалист по недвижими имоти и акции говори за успеха и делата на практическия човек, но ако се замислим по- в широта, ще видим, че мисълта му важи за съществуването изобщо. Не реагираме ли адекватно на промените, които сами налагаме, и следваме ли единствено инерцията на материалното благоденствие, някога- и този ден няма да е много далеч- сами ще се уловим в капана на ВРЕМЕТО. Природата ще се отвърне от надарените с разум, както майка от неблагонадеждните си рожби.
Какво е водата ?... Тя е мир и съзидание, тя е покой и равновесие, извор на живот, тя е стихия с бурна мощ. Едва ли има някой, който да не обича да седи край брега, до морските вълни, и да не се наслаждава на плавното им движение. Водата пречиства, тя лекува душевно, измива раните ни, извиква в нас мъдростта. Морето, наречено „Мъртво”, е смятано за морето с най- лечебните води. Дали е съвпадение, че именно в него се вливат водите на реката Йордан, където е приел светото кръщение Исус, след като върху него слязъл Светият дух ? Съвпадение или мит, но мнозина учени от 20. и 21. век откриват, че всяка година, на определена дата от месец януари, огромен космически поток неутрони попада във водите на Мъртво море, и именно тези води още от езическите времена имат стерилизиращо действие. Едва ли е само измислица приказката ни за златното момиче, където добрата дъщеря се потапя в „жълтата вода” и става красива като слънце, а вълните й донасят дар-ковчеже със злато; и „лошата дъщеря”, която се потопила в „черната вода” и станала по-грозна отпреди, а щом заговорела, от устата й изскачали змии и гущери. Отдавна древните са прозрели магическата сила на водата.
Ако погледнем в Нета, ще видим, че без вода сме обречени: „Водата покрива около 70 % от повърхността на планетата Земя”; „Открита е вода в междузвездни облаци в нашата галактика”; „В човешкото тяло има около 70-75 % вода”, всички жизнени процеси в човешкото тяло са свързани с вода; „При новородено 80 % от теглото му е вода”; „ 90 % от човешкия мозък е вода”; в утробата на майката човешкият зародиш съзрява, заобиколен от околоплодните води, и т. н., и т. н.
При заселването в миналото важен фактор за народите били водните ресурси и водните пътища. Тигър и Ефрат, Нил, Яндзъ и Хуанхъ, Волга и Дунав, и редица други- малки и големи реки- са изворът на живот за велики цивилизации, имената им пътуват през времето чрез историческите свидетелства, в легендите и фолклора, в песните, спомените, в настоящето на хората и народите. В последните десетилетия започва да се налага като научно обосновавано схващането, че водата, също както „историята”, има памет. И ето как явления, смятани доскоро за магия, се оказват просто свойства на водата, нашата вода, която така често употребяваме, но все още докрай не пазим и не познаваме. Какво ли помни НАШАТА вода?
Ние, българите,също пазим национална памет за водите ни. Добрите ни поети и писатели са запечатали природните красоти на големите ни реки, възхитили са се от тях като от национално богатство, упреквали са съвременниците за лошо отношение, а Дунав, Вит, Осъм, Янтра, Искър, Места и Струма, Марица, Арда и Тунджа, както и всички -по-големи или по-малки български реки, съхраняват паметта за отношението на българите. Добре би било да погледнем настоящото състояние на бреговите ивици на нашите реки и да ги превърнем отново в достойна наша гордост.
Казват, че най-лековита била бистрата, течащата вода, необременената от човешко посегателство. Една поговорка обобщава, че „Сърцето на мъдрия човек е тихо като бистра вода”. Какво по- добро от едно мъдро човешко сърце ?
Водата е в основата на цялостната енергия на съществуването. Твърди се, че ранните форми на живот са се зародили именно във водата. Липсата на вода застрашава планетата Земя и живота ни, а настойчиво замърсяваните естествени водоизточници също така настойчиво ще ни отвърнат със същото. Тогава, какво друго ни остава, освен постоянно да помним, че не бива да превръщаме паметта на водата НИ в блато, защото няма по-пагубно нещо от БЕЗПАМЕТНОСТ ! Код : червено !!!
