Безперата морска свиня е вид китообразен делфин обитаващ водния басейн от Японско море чак до Южна Африка. Когато през 2011 г. китайски природозащници са заснели огромните течащи сълзи на умиращ екземпляр близо до река Яндзъ, светът се трогна но бързо забрави за причините. Всеки ден поради замърсяване или недостиг на водата по цял свят, останали извън обсега на телевизионните камери, загиват хиляди обитатели на водния свят, а съгласно отчетите на правозащитната организация Water.org на всеки 15 секунди поради същите причини умира едно дете. Водата наред с въздуха и слънчевата светлина принадлежи към най-основните предпоставки за живота на Земята, но този мощен източник на енергия не е безкраен. За съжаление малцина са тези които разглеждат незаменимия природен ресурс като нещо повече от вечна даденост.
Щом имате възможност да четете тези редове, то вероятно принадлежите към шестдесетте процента на населението на планетата, водещо цивилизован начин на живот според общоприетите критерии. Едни от най-водещите от тях днес са грамотността, възможност за достъп до информация и интернет и най-важното – достъп до чиста сладководна вода. Според докладите на ООН от недалечната 2007 г. едва шестдесет процента от жителите на Земята ползват разделно чистата сладководна вода за питейни и за вторични нужди. Оттогава насам процентът не е намалял, но докато някъде по света експлоатацията на водата за промишлени цели се увеличава, чистотата й в чашата на някой друг от другата страна на планетата е под въпрос.
Обширният район на Югоизточната азия е най-населеният в света. Оризът е най-основната съставка в традиционното меню. Убеден съм, че в представите на повечето от нас оризът представлява предимно пакетиран продукт в супермаркета с висока хранителна стойност и добра комбинативност в кухнята, но за много хора от онези райони оризът е самият живот: десетки хиляди часове целогодишен труд в оризищата, за грижата на които е необходима повече от педантична прецизност и почти армейска дисциплина. И вода. Много вода. Толкова много, че през 2009 г. Международният институт Уорлдуоч не успя да посочи точния брой на сладководните езера и водоеми в Китайската република намиращи се на ръба на тоталното пресъхване. Виновник номер едно е лесен за посочване - продължаващата суша в Китай, която е най-голямата от близо сто години насам. Вторият най-голям „престъпник“ (дали не трябва да махнем кавичките) също е познат добре. Човекът. Въпреки драстичното намаляване на сладковните подпочвени води, необходимостта от увеличаващо се потребление за селскостопански нужди расте нагоре. Китай и някои съседни страни като Индия хранят не само своите съседи, но и значителна част от света. Минавайки покрай вечно течащите горещи извори на Софийските минерални бани, човек някак си трудно си дава сметка за случващото се в Азия и за равновесието в природата. Нали разбирате, дисбаланса в природата не може да продължава вечно.
А и по всичко си личи че няма да продължи. Безпирното изпомпване на сладководните подпочвени води е само един, макар и много ярък пример за безогледното потребление на водния ресурс на планетата. Сушата в Китай, която се конкурира с тази в Индия и централна Африка с най-фрапиращ пример за която е изчезващото езеро Чад, може да ни изглежда далечна. Ехото от голямата суша се долавя едва-едва в покачващи се цени на някои от масовите хранителни продукти, но съзряването на самия проблем е подходящ пример за една откровено късогледа световна политика и липса на ефективна статегия в сферата на екологията. Азиатската трагедия със сушата е едва капка в морето и първите признаци за това накъде духа вятъра вече се усещат далеч не само с покачващи се цени на ориза. Противно на очакваното, срещите на високо равнище по световни еко форуми са нагледен пример за лоша координация между държавите в областта на дългосрочното планиране, избирането на превантивни мерки и липсата на желание за бързи действия. Проблемите често биват разглеждани като локални, а те не се крият единствено в прекомерно използване на подпочвените води. Вече е настъпило време да се разбере, не само от правителствата, но и от обикновенните хора по света, че настоящите и бъдещи проблеми се коренят в неправилните приоритети и подценяването на заплахата от водна криза в световен мащаб.
През 2007 г. докладът на WWF сложи реката Дунав в списъка на десетте най-застрашени реки на планетата. Бреговете на най-голямата европейска река непрекъснато „обогатяват“ състава на водата с крайно опасни химикали и други разнородни отпадъци (разбира се в България това не се случва само по Дунава), а TEN-T, Трансевропейската транспортна мрежа на ЕС обяви плановете си за изграждането на нов транспортен коридор с големи промени в инфраструктурата по делтата на реката, недвусмислено застрашаващ биоразнообразието й. Периодичното предупреждаване за нарушаването на екобаланса и евентуалния обрат в биоравновесието на флората и фауната по цялото продължение на река Дунав от страна на неправителствени организации в България и Европа по-скоро притъпява чувството за опасност, отколкото алармира за грозящите такива, като например прогнозирания скорошен недостиг на питейна вода в зависими от река Дунав развити страни (Австрия). Лошото планиране на използването на водните ресурси на местно ниво неизбежно води до глобални последици на десетки хиляди километри разстояние. 23 милиона души, каквото е числото на задоволяващите питейните си нужди от река Дунав от десет европейски страни, би трябвало да се чувстват пряко засегнати, но не-добрата информираност им пречи да почувстват това.
Според Европейската агенция на околната среда, една трета от страните в ЕС съвсем скоро скоро ще изпитат недостиг на питейна вода, Кипър и Испания вече са сред застрашените страни. Изненадващо за мнозина е, че България също е включена в този списък, не само заради река Дунав. Противно на всички тревожни доклади, българската столица засега продължава да бъде на първо място по воден капацитет в Европа. България би трябвало да се гордее с единствената европейска столица в която могат да се срещнат осем вида лековита минерална вода, но не и с това, че държи рекорд по незаинтересованост от този изумителен факт. Малцина столичани знаят, че в околностите на София са открити над 50 индивидуални хидротермални находища. Вода сякаш има в изобилие (и не каква да е) и тук идва куриозът както с липсата на каквато и да е организирана изгода на национално или общинско ниво (без да се брои стария извор до Софийската градска баня), така и от реакция от прогнозите за спадането на нивото на подпочвените води в съвсем недалечното бъдеще.
Да се разглежда проблема на водата във века на Фейсбук и откритията на Масару Емото за паметта на водните кристали изглежда по-скоро лека задача, но не толкова леко и безоблачно се очертава бъдещето на задаващо се, а и на нашето също, поколение консуматори. Седем милиарда души застрашително натежават на кантара за сметка на топенето на ледниците, намаляването на солеността на морската вода, замърсяването на питейната и разочарованието от практичното приложение на ефекта на дестилацията. Везните натежават в посока човечеството, но не и в негова полза. Промените тъпърва предстоят и само всекидневната отговорност в действията на всеки един от нас в океана от седемте милиарда ще могат да променят превеса на везната в спасителна посока.
Колко ли различен ще бъде света ни след нас? Нима не сме ние тези които полагаме основите на утрешния ден? В какво ли ще се въплъти символа на щастието за нашите потомци? В цветуща и обещаваща планета или просто в поредната дефицитна чаша вода?
