Обичам водата и мисля, че с нея любовта ми е споделена... Обичам морето, мокрото, синьото, пясъчното море, обичам реките и корабите, мечтите обичам. Обичам живота който водата дарява и който отнема понякога, но не искам да мисля за тъмната и страна.
Аз виждам водата с нейната прозрачност, малките мехурчета, в които сякаш се оглеждам и ставам по чиста, по бяла, и по добра. Понякога се усещам като балон, носен от вятъра и летя над океана, а оттам земята е толкова малка и крехка. Потапям се в синята зеленина на водата за да отпия, защото самата аз съм вода и имам нужда от нея.
Обичам лъкатушенето на поточетата с надвисналите над тях върби, малките камъчета, планинските извори дали живот на реки... водопадите и зеления мъх, малките мравчици, цветя и треви и тогава се сещам, че без вода всичко щеше да е пустиня и мен сигурно нямаше де ме има.
Понякога се превръщам в малка рибарска лодка и отплавам в зори с надеждата за успешен улов на моите стопани, те хвърлят мрежи и ги пълнят със сребристи дарове, а във водата се отразяват усмивките им, тогава и аз се усмихвам.
Има дни в които стоя на пристанището, гледам големите лайнери пълни с хора с още по - големи мечти и се чувствам толкова мъничка, че сякаш мога да се разтворя като хапче в чаша вода, но мечтая и аз за делечни земи, непознати страни и в съня си после отплавам нанякъде, и танцувам валс по синия Дунав или пея караоке там някъде...
Мечтая да достигна хоризонта, но само успявам да зърна изгрева над реката или да видя как слънцето се потапя в розови пламъци.
Обичам да гледам водата в чаша и да си представям, че е малко езеро в което плават диви патици, а усмихнати хора им хвърлят къшеи хляб, тогава за малко се откъсвам от работата си и пак отпътувам нанякъде, а дъжда ромоли по прозореца ми.
В дъждовни дни се чувствам тъжна и сама, но когато видя цветята посипани с капчици, като с малки цветни мъниста, зная че водата ще отмие болката, тъгата и сивотата в душата ми, и че утре денят ще е по хубав, а аз пак ще мечтая как плавам.
Обичам водата и зная, че тя има невероятната сила да ме заличи за един миг от земята, но не искам да мисля за тази нейна страшна страна, за лошото, грозното, тъжното...
Аз вярвам че водата ме обича, защото не бих могла да живея без нея и защото аз много я обичам... и зная че тя също ме обича..., затова казах в началото че любовта ми е споделена, а ако някой не вярва нека попита водата и тя ще му разкаже за лодката, вятъра, птиците, мидите, кораба и мен.
