Красимир Ангарски: Трябва да произвеждаме, а не да потребяваме

Доц. Ангарски, навърш­ват се 10 години от реше­нието за въвеждане на еврото като единна пла­тежна единица в Европа. Допускал ли е някой, че за такъв кратък срок младото евро ще пребори стария долар?

- Въвеждането на еврото в Европа е световно историче­ско финансово събитие, с което се сложи началото на установяваване господство­то на три парични единици - долара, еврото и все още не е ясно коя от източните: япон­ската или китайската парич­на единица.

Успехът на евро­то за 10 години е огромен. Никой не е очаквал, че евро­то дори ще доминира над до­лара. В следващите десети­летия ще останат само три световни валути. След това светът ще тръгне към единна парична единица. Коя от три­те ще е тя, все още никой не може да предвиди.

- В историята си често сме грешали, но по отно­шение на еврото улучихме вярната стъпка- Как прео­доляхте противниците?

- За нас решението да при­вържем лева към еврото е много сериозна крачка, коя­то ще остане завинаги в на­шата икономическа, финан­сова и политическа история.

Ще се изучава така, както на­шите студенти сега учат, че в началото бюджетът ни е смя­тан във френски франкове, после в рубли, сега е в лева, а скоро ще е в евро. Не бе лесно да убедим МВф и българ­ското лоби на долара, че е по-добре да се привържем към марката и впоследствие да преминем към еврото.

- Как през 1997 г. се взе решението левът да се при­върже към марката?

- Тогава, в началото на 1997 г., резервите на БНБ, колкото и малко да бе тяхното измерение, бяха предимно в долари. Износът и вносът ни - също, спестяванията на хо­рата и фирмите - и те предим­но в долари.

Възникна обаче въпросът за нашата бъдеща геополитическа ориентация и най-вече за нашата евро­пейска ориентация. Въз ос­нова на това бе и предложе­нието за марката, а в бъдеще да се привържем към еврото.

Везните се наклониха в по­лза на тази позиция, когато финансовият съвет при пре­миера Стефан Софиянски с 3:2 гласа взе решението за нашия европейски избор.

- А вие как убедихте пред­ставителката на МВФ Ан Макгърк, че финансовото ни бъдеще е свързано с европейската валута, а не с американската?

- Освен тежките прегово­ри имаше и весела част на тази история, която се състоя на Витоша. Тръгвайки по пътеката за пистата на Златните мостове, дълго ди­скутирахме с Ан Макгърк: до­ларът или марката.

На един разклон тя с насмешка прие аргумента, че един ден Бъл­гария ще бъде член на ЕС. И ми каза: "Та вие сте една фа­лирала държава. Но щом ще изберете марката - аз ще тръгна с вас."

- Защо досега не можах­ме да въведем еврото? Влизането ни еврозоната е далечна перспектива.

- Първо, в началото на пре­хода политиците не разбира­ха същността на въпроса. Няма да забравя как политици и дори министри ме гледа­ха учудено, когато им гово­рех за еврото.

Второ, като държава трудно покривахме икономическите показате­ли. Едва от няколко години ги изпълняваме, с изключение на ниската инфлация - крите­рий, койт остава все по-недостижим за нас.

Трето, про­пуснахме шанса си, а както се знае - пиленцето не каца на рамото всеки ден - още докато бяхме извън ЕС, да въведем едностранно евро­то. Сега като член на ЕС това вече не може да стане.

Тогава с колегата Емил Хърсев разработихме проекта "Евро 2000" и гопредложихме на правителството. Но някои министри предпочетоха да махнат нулите от лева, вместо да въведем еврото. Сега ще чакаме 20012-20014 г.

- Спомням си, че Костов бе горд, че е махнал трите нули на лева. Защо се е страхувал от еврото?

- Иван Костов и Надежда Михайлова бяха за въвеждането на еврото. Но финансовият министър Муравей Радев беше против и се наложи върху решението на правителството.

- Докога ниската инфла­ция ще е все по-недости жим за нас критерий?

- Инфлация ще има, докато действат проинфлационните фактори. Затова трябва да се работи за тяхното огранича­ване, и то с конкретни мерки.

Не приемам, че инфлация­та е плод на парите, които идвали от работещите в чуж­бина. Инфлацията идва преди всичко от увеличени­те цени на горивата, от уве­личеното потребление на стоки и покупка на имоти с пари на заем и от увеличени­те държавни разходи за на­растване на доходите.

Мер­ките трябва да са насочени към стимулиране на произ­водство и развитие на ин­фраструктурата с цел създаване на условия за инвести­ции в производството.

- Опасна ли е днешната инфлация, която за първи път от Жан Виденов е с та­кива високи показатели?

- Не, но ако не се овладее, това ще води до непрекъсна­та нужда от все повече сред­ства за увеличаване на за­плати, на пенсии, разходи за бюджетната сфера. И ще се въртим в омагьосан кръг.

Това е спирала, от която няма излизане, ако спешно не намерим ограничителни механизми.

- Колко е курсът евро - лев в момента? Димитър Ко­стов изчис­ли, че ед­но евро струва 1,10 лева?

- Ако искаме да разберем можем ли да въведем еврото по сегашния курс, в смисъл да заме­ним всички левове с евро - то резервите на държавата ни в евро трябва да покрият не са­мо левовете в кеш, а всички левове.

Ако се направи една груба сметка на левовете кеш в България, плюс всички останали левове, независи­мо дали са на граждани, фир­ми или на държавата - ще ви­дите, че покритието ни все още не е 100%.

Но все пак няма да има проблем за за­мяната на лева с евро по на­стоящия курс. Що се отнася за куос 1.10 лева. не бих коментирал разговор, в които не съм участвал, но съм сигу­рен, че такъв курс не може сега да има.

- Има и други слухове - че еврото щяло да стане 4 лева. Кого обслужват тези спе­кулации?

- От началото и до края на валутния борд ще има спеку­лации за курса. Но нито БНБ, нито правителството могат да пипат курса на лева, без Народното събрание да про­мени закона.

Освен това, ви­наги съм казвал, че който бут­не борда и курса - си отива от политиката. Но ако все пак някой ден парламентът реши и отвърже лева от еврото, то тогава, на базата на слухове и недоверие към държавата, курсът ще скочи спекулатив­но.

При такъв сценарий ще спечелят отново кредитните милионери, а ще загуоят обикновените граждани с малки­те депозити в лева.

- Знам тезата ви, че кол­кото по-бързо излезем от борда, толкова по-бързо ще спрат спекулациите. Но излизането ни от борда не се очертава, а спекулации­те вървят. Да не би някой да има полза от разбиването на финансовата стабил­ност на страната сега?

- Разбира се, че има заин­тересовани от разклащане на финансовата стабил­ност на страната. Това са финансови спеку­ланти и част от про­тивниците на борда, които твърдят, че бордът пречи на икономика­та. Курсът - също. И затова трябва бордът да се махне или курсът да е 1:4 или 1:5.

- Възможно ли е да ни връхлети Виденовата кри­за отпреди 10 години?

- Не. Днес банковата ни система е стабилна, защото е част от европейската банко­ва система. Повторение на голямата банкова криза от 1996-97 г. е невъзможно, ос­вен ако не фалира, образно казано, Европа.

Навремето фалира българската държа­ва, която бе собственик на повечето банки, а това се съчета с безконтролното раздава­не на необезпечени кредити.

Тогава един министър призо­ва (Климент Вучев - минис­тър на промишлеността по времето на Виденов -б.а.) да не се връщат кредитите на банките. Сега ситуацията е коренно различна.

- Но пак избуяха слухове, които засегнаха реномето на една банка? Какво е ле­карството против паниката на хората?

- Слуховете в банковите среди не са от вчера. Хората им се поддават, защото вед­нъж вече се опариха. Моят опит показва, че слухове и паника на хората може да се овладеят само с навременни и ефективни действия.

- Трупаме все по-голям бюджетен излишък. Как да се стопират популистките изкушения на властта в ед­на предизборна година?

- Излишък в такива големи размери и в тази проинфлационна среда не трябва да се харчи на калпак, а да отиде в резерва или за стимулиране на производството и бизнеса.

Ако искаме ниска инфлация, трябва да стимулираме ико­номиката, а не да потребяваме. За съжаление това труд­но може да стане в предиз­борна година.

- Но в същото време мно­го българи са недоволни, че техните доходи са много по-ниски от европейските.

- Доходите в България мо­гат да се изравнят с европей­ските, когато икономиката ни се изравни с европейската.

- А кога нашите лихви по кредитите ще достигнат равнището на европейски­те?

- Отговорът е същият - кога­то се изравним със западное­вропейските икономики и ко­гато инфлацията ни стигне европейските равнища.

trud.bg