Доц. Ангарски, навършват се 10 години от решението за въвеждане на еврото като единна платежна единица в Европа. Допускал ли е някой, че за такъв кратък срок младото евро ще пребори стария долар?
- Въвеждането на еврото в Европа е световно историческо финансово събитие, с което се сложи началото на установяваване господството на три парични единици - долара, еврото и все още не е ясно коя от източните: японската или китайската парична единица.
Успехът на еврото за 10 години е огромен. Никой не е очаквал, че еврото дори ще доминира над долара. В следващите десетилетия ще останат само три световни валути. След това светът ще тръгне към единна парична единица. Коя от трите ще е тя, все още никой не може да предвиди.
- В историята си често сме грешали, но по отношение на еврото улучихме вярната стъпка- Как преодоляхте противниците?
- За нас решението да привържем лева към еврото е много сериозна крачка, която ще остане завинаги в нашата икономическа, финансова и политическа история.
Ще се изучава така, както нашите студенти сега учат, че в началото бюджетът ни е смятан във френски франкове, после в рубли, сега е в лева, а скоро ще е в евро. Не бе лесно да убедим МВф и българското лоби на долара, че е по-добре да се привържем към марката и впоследствие да преминем към еврото.
- Как през 1997 г. се взе решението левът да се привърже към марката?
- Тогава, в началото на 1997 г., резервите на БНБ, колкото и малко да бе тяхното измерение, бяха предимно в долари. Износът и вносът ни - също, спестяванията на хората и фирмите - и те предимно в долари.
Възникна обаче въпросът за нашата бъдеща геополитическа ориентация и най-вече за нашата европейска ориентация. Въз основа на това бе и предложението за марката, а в бъдеще да се привържем към еврото.
Везните се наклониха в полза на тази позиция, когато финансовият съвет при премиера Стефан Софиянски с 3:2 гласа взе решението за нашия европейски избор.
- А вие как убедихте представителката на МВФ Ан Макгърк, че финансовото ни бъдеще е свързано с европейската валута, а не с американската?
- Освен тежките преговори имаше и весела част на тази история, която се състоя на Витоша. Тръгвайки по пътеката за пистата на Златните мостове, дълго дискутирахме с Ан Макгърк: доларът или марката.
На един разклон тя с насмешка прие аргумента, че един ден България ще бъде член на ЕС. И ми каза: "Та вие сте една фалирала държава. Но щом ще изберете марката - аз ще тръгна с вас."
- Защо досега не можахме да въведем еврото? Влизането ни еврозоната е далечна перспектива.
- Първо, в началото на прехода политиците не разбираха същността на въпроса. Няма да забравя как политици и дори министри ме гледаха учудено, когато им говорех за еврото.
Второ, като държава трудно покривахме икономическите показатели. Едва от няколко години ги изпълняваме, с изключение на ниската инфлация - критерий, койт остава все по-недостижим за нас.
Трето, пропуснахме шанса си, а както се знае - пиленцето не каца на рамото всеки ден - още докато бяхме извън ЕС, да въведем едностранно еврото. Сега като член на ЕС това вече не може да стане.
Тогава с колегата Емил Хърсев разработихме проекта "Евро 2000" и гопредложихме на правителството. Но някои министри предпочетоха да махнат нулите от лева, вместо да въведем еврото. Сега ще чакаме 20012-20014 г.
- Спомням си, че Костов бе горд, че е махнал трите нули на лева. Защо се е страхувал от еврото?
- Иван Костов и Надежда Михайлова бяха за въвеждането на еврото. Но финансовият министър Муравей Радев беше против и се наложи върху решението на правителството.
- Докога ниската инфлация ще е все по-недости жим за нас критерий?
- Инфлация ще има, докато действат проинфлационните фактори. Затова трябва да се работи за тяхното ограничаване, и то с конкретни мерки.
Не приемам, че инфлацията е плод на парите, които идвали от работещите в чужбина. Инфлацията идва преди всичко от увеличените цени на горивата, от увеличеното потребление на стоки и покупка на имоти с пари на заем и от увеличените държавни разходи за нарастване на доходите.
Мерките трябва да са насочени към стимулиране на производство и развитие на инфраструктурата с цел създаване на условия за инвестиции в производството.
- Опасна ли е днешната инфлация, която за първи път от Жан Виденов е с такива високи показатели?
- Не, но ако не се овладее, това ще води до непрекъсната нужда от все повече средства за увеличаване на заплати, на пенсии, разходи за бюджетната сфера. И ще се въртим в омагьосан кръг.
Това е спирала, от която няма излизане, ако спешно не намерим ограничителни механизми.
- Колко е курсът евро - лев в момента? Димитър Костов изчисли, че едно евро струва 1,10 лева?
- Ако искаме да разберем можем ли да въведем еврото по сегашния курс, в смисъл да заменим всички левове с евро - то резервите на държавата ни в евро трябва да покрият не само левовете в кеш, а всички левове.
Ако се направи една груба сметка на левовете кеш в България, плюс всички останали левове, независимо дали са на граждани, фирми или на държавата - ще видите, че покритието ни все още не е 100%.
Но все пак няма да има проблем за замяната на лева с евро по настоящия курс. Що се отнася за куос 1.10 лева. не бих коментирал разговор, в които не съм участвал, но съм сигурен, че такъв курс не може сега да има.
- Има и други слухове - че еврото щяло да стане 4 лева. Кого обслужват тези спекулации?
- От началото и до края на валутния борд ще има спекулации за курса. Но нито БНБ, нито правителството могат да пипат курса на лева, без Народното събрание да промени закона.
Освен това, винаги съм казвал, че който бутне борда и курса - си отива от политиката. Но ако все пак някой ден парламентът реши и отвърже лева от еврото, то тогава, на базата на слухове и недоверие към държавата, курсът ще скочи спекулативно.
При такъв сценарий ще спечелят отново кредитните милионери, а ще загуоят обикновените граждани с малките депозити в лева.
- Знам тезата ви, че колкото по-бързо излезем от борда, толкова по-бързо ще спрат спекулациите. Но излизането ни от борда не се очертава, а спекулациите вървят. Да не би някой да има полза от разбиването на финансовата стабилност на страната сега?
- Разбира се, че има заинтересовани от разклащане на финансовата стабилност на страната. Това са финансови спекуланти и част от противниците на борда, които твърдят, че бордът пречи на икономиката. Курсът - също. И затова трябва бордът да се махне или курсът да е 1:4 или 1:5.
- Възможно ли е да ни връхлети Виденовата криза отпреди 10 години?
- Не. Днес банковата ни система е стабилна, защото е част от европейската банкова система. Повторение на голямата банкова криза от 1996-97 г. е невъзможно, освен ако не фалира, образно казано, Европа.
Навремето фалира българската държава, която бе собственик на повечето банки, а това се съчета с безконтролното раздаване на необезпечени кредити.
Тогава един министър призова (Климент Вучев - министър на промишлеността по времето на Виденов -б.а.) да не се връщат кредитите на банките. Сега ситуацията е коренно различна.
- Но пак избуяха слухове, които засегнаха реномето на една банка? Какво е лекарството против паниката на хората?
- Слуховете в банковите среди не са от вчера. Хората им се поддават, защото веднъж вече се опариха. Моят опит показва, че слухове и паника на хората може да се овладеят само с навременни и ефективни действия.
- Трупаме все по-голям бюджетен излишък. Как да се стопират популистките изкушения на властта в една предизборна година?
- Излишък в такива големи размери и в тази проинфлационна среда не трябва да се харчи на калпак, а да отиде в резерва или за стимулиране на производството и бизнеса.
Ако искаме ниска инфлация, трябва да стимулираме икономиката, а не да потребяваме. За съжаление това трудно може да стане в предизборна година.
- Но в същото време много българи са недоволни, че техните доходи са много по-ниски от европейските.
- Доходите в България могат да се изравнят с европейските, когато икономиката ни се изравни с европейската.
- А кога нашите лихви по кредитите ще достигнат равнището на европейските?
- Отговорът е същият - когато се изравним със западноевропейските икономики и когато инфлацията ни стигне европейските равнища.
