Вяра = Екология

За разлика от повечето екоскептици, аз виждам не човешкото невежество, а липсата на вяра като основна пречка да живеем в любов и хармония с всичко, което ни заобикаля. Религията възпитава у нас качества и познание, които нищо друго не е в състояние да ни даде. Вярата носи смирение, а смиреният човек знае мястото си в обществото и света и се съобразява не само със себе си. Той не е така отчаяно самотен, захвърлен в света като атеиста и винаги намира надежда и помощ. А оптимистът като щастлив човек няма как да навреди. Точно това градивно мислене е ключово за едно здраво общество. И за по-здрав свят. Защото всичко е взаимосвързано, взаимозависимо. Нищо не съществува отделено от цялото.

Още от древността, човекът е осъзнал колко е слаб и зависим от Бог и природа. Живеел е по-кратко, трудно, примитивно, но точно заради това е ценял много повече даровете на този живот. Разбрал е, че животът е един миг, а светът ще съществува и без него. Ние сме само временни наематели на този дом и би следвало да го оставим във вида, в който сме го намерили, за да се ползва пълноценно и от други. За съжаление, обаче, съзнанието, че сме малки, крехки и тленни, днес не води до очакваните ясни приоритети. Тъкмо обратното. Ожесточаваме се да живеем за последно и безогледно „докато е време", да си вземем онова, което мислим, че ни се дължи, а всъщност няма да отнесем със себе си, отивайки си от този свят. Живей днес, защото вчера няма да се върне, а утре може да не дойде. Не виждаш в перспектива, не мислиш за тези до теб, нито за поколението след теб. Не се грижиш истински и за теб.

Вярваме само в себе си, а не виждаме колко малко струват обещанията, които даваме така лековато всеки ден дори и само за опазването на околната среда. Ще си хвърляме боклуците в кошчето, а не през балкона, защото е неестетично... Ще пушим по-малко --удря ни по „джоба", а и ни образува бръчки... Ще се включим в поредната модна екогрупа във Фейсбук, за да не останем по-назад от всичките ни познати там. Ще изпратим 1.20 лв. с СМС, който отива незнайно къде след края на пошлите шоута и концерти. Ще сменим найлоновата торбичка с по-полезна и скъпа. Ще, ще, ще... А после ще заспим усмихнати с успокоена съвест. А на следващия ден всичко тръгва постарому.

Атеизмът води след себе си всички онези „ненормални" явления, които ни стряскат, но имат съвсем простичко обяснение и лечение. Постави ли се човек над Бог, няма истински прогрес, нито истинска наука, чиито принос никой не ги отрекъл. Когато нямаш срам и страх от истинския Създател, можеш да родиш единствено онези Франкенщайновци, които тълпите ще гледат в музеите като сензация и ще цъкат дълбокомислено с език „Виж ти, и това го имало по света!", но мозъците, които са ги сътворили, ще бъдат проклинани след години. Дали точно храните-мутанти и смелата игра с човешки гени са истинският приоритет за човечеството, умиращо от рак, СПИН и некачествена индустриална храна? Глобалното затопляне ще изчезне ли от безкрайните конференции, които струват милиони на данъкоплатците и често завършват с дежурните спорове между държавни глави, но без конкретни решения?

Да, струва си да мислим за екологията без сладникавите клишета за повече ангажираност, разделно събиране на боклуците и минутки без ток един път годишно. Проблемът е другаде. Преди да започне да боледува светът, е заболяла душата, единственото истински ценно нещо у човека. И преди да лекуваме последиците от климатичните изменения, е трябвало да погледнем вътре в себе си и да усетим гниенето там. Като вярващ човек, аз имам вяра, че частички здрав разум и любов все още са се запазили някъде там и Злото може да бъде победено.