- Проф. Стоименов, вчера министърът на земеделието Нихат Кабил забрани със заповед продажбата на живи птици по пазарите, заради открития в Унгария щам H5N1на вируса на птичия грип. Каква е опасността за българските потребители?
- Надявам се, Кризисният щаб към министерство на земеделието, институциите и специалистите да действат по- разумно, за да не се повтори психозата от миналата година.
Вярно е, че опасността от пренасяне на болестта от птиците на хората реално съществува. Но щамът H5N1 не се комбинира толкова лесно с вируса на човешкия грип. За да се стигне до зараза при хората, трябва да се получи мутация, а това не става "ей така". В момента мерките, които се взимат, са правилни.
Ако в нашата страна възникне огнище на зараза, по-вероятното е то да бъде в малките семейни ферми. Промишлените стопанства са добре охранявани. Профилактиката им е на високо ниво. Специалистите и собствениците са обучени и знаят много добре какво да правят.
Освен образователната подготовка, по време на миналогодишната криза бяха проведени и практически упражнения как да се действа в птичите стада.
Вчера ми се обадиха от организацията "Биоразнообразие" и ме алармираха, че министърът е удължил срока на ловния сезон за птиците. Редно е това да се коригира и ловът да спре през този период. Особено в районите, където кацат прелетните птици - покрай Дунав и Черно море. Необходимо е тези райони да бъдат затворени докато опасността отмине.
- Шефът на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) доц. Жеко Байчев днес заяви пред агенция Фокус, че превантивното затваряне на пазарите няма да нанесе стопанска вреда на бизнеса с птици и птичи продукти. Можете ли да потвърдите тази прогноза?
- Добре е да се знае, че на откритите пазари в България се продават малко птици. Така че, това практически не може да влияе върху развитието на птицевъдството. Става дума наистина за незначително количество.
В България, за разлика от Европа и САЩ, птицевъдството е концентрирано в големи промишлени предприятия, а не във ферми. Става дума за 90% от производствата. Те са в специални затворени помещения, с изкуствен климат и собствен режим на профилактика. Всичко е автоматизирано. Вероятността да проникне H5N1 обаче, не е съвсем изключена, защото някои от работещите във фермите гледат птици и в дворовете на домовете си.
Навремето, когато се изграждаше промишленото птицевъдство в България, на всички работници и служители в тези комплекси беше забранено да гледат птици при домашни условия. Искам да апелирам чрез вашата медия това законово изискване да бъде възстановено. Това е най-вероятният път за проникване на вирус в промишлените предприятия.
Пак казвам - надявам се тази година обстановката да бъде по-спокойна. Но никой по света не е застрахован от тази опасност заради миграцията на дивите птици и постоянното движение на стоки и хора хора.
- Имаше ли големи загуби във вашия икономически сектор след миналогодишната психоза около птичия грип?
- Въпреки тежката криза, през 2006 г. сме произвели 30 млн. яйца и 7 000 тона птиче месо повече от 2005 г. Така че, животът продължава, въпреки обективните трудности. Имаше прогнози и че световното производство на птиче месо през 2006 г. ще се намали с около 3%. Но това не се случи. Напротив. Имаше сериозно увеличение. Очакваме тази тенденция да се запази.
- Действа ли адекватно системата за контрол на качеството на произведената продукция в българските предприятия за птиче месо и продукти?
- От две - три години в тези производства започна да се обръща сериозно внимание по тоталния контрол на качеството и пълно проследяване на движението на птиците и продуктите до търговската мрежа. При нас благоприятно обстоятелство е, че повечето от фермите са организирани по системата на вътрешнофирмената интеграция. Повечето стопанства си имат собствени фуражни заводи, имат си люпилни, кланици, база за отглеждане и системи за приготвяне на яйцата за пазара. Това е един от факторите, който ни даде възможност да оцелеем при тежката психоза около птичия грип.
- Как стои обаче, въпросът с контрола на продуктите в търговската мрежа?
- Ние сме длъжни да доставим продукцията в магазина съобразно всички изисквания. А там нещата вече се поемат от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Това не е наше задължение или на НВМС.
По принцип продукцията на предприятията, членове на Съюза на птицевъдите, вече почти изцяло отива опакована в търговската мрежа. Така че, това е още една гаранция за качество, която производителят дава.
- Тоест, вие казвате на хората: " Купувайте само опаковано месо с ясен произход"?
- Точно така. Дори мисля, че това трябва да стане конкретна законова норма, за има пълни гаранции за хората.
- Как стои въпросът с третирането на птиците в българските ферми с антибиотици и различни хормони за ускоряване на растежа?
- В България антибиотиците са забранени за използване като хранителни добавки . Позволени са само в изключителни случаи за лечебни цели. И то само когато птицата е далеч от клане. А при бройлерите няма и време за подобно лечение - нормалният срок за израстване на едно пиле е около 40 дни. Мога да кажа, че не се използват и хормонални препарати. Работи се само с хранителни добавки от естествен произход.
- Промени ли се нещо в българските предприятия и в целия сектор на птицепроизводството след членството на България в ЕС?
- За разлика от други отрасли, ние практически бяхме готови за членството в ЕС далеч преди 1 януари 2007 г. Имаше огромни инвестиции. Особено в звената на интегрираното производство. Става въпрос за спазване на висок международен стандарт, не само европейски. Голяма част от фирмите производители са сертифицирани от независими компании по международния стандарт за качество ISO.
express.bg
криза, която тихо расте" />
