Слонът - art в изкуството на оцеляването

С риск да се озовем в нелепа ситуация и да бъдем заподозрени в лъжи на дребно, публикуваме картините, които пред очите ни нарисуваха слонове в Тайланд.

Да, слонове. Когато това се случи, изпратихме възторжени мейли до близките си. Отговорите бяха приблизително едни и същи: "Да бе, рисуват! Вярно, че сте 5 часа напред, но доста рано сте се подкарали."

В северната част на страната, близо до границата с Мианмар (Бирма), има ферма за слонове Маеса.

По-възрастните й питомци до съвсем скоро са си изкарвали прехраната, работейки тежка физическа работа заедно с дървосекачите.

Откакто е забранено със закон изсичането на горите, тези "специалисти" са в положението на един сериозен процент българи - безработни

Не могат да бъдат пуснати свободно - опасенията са, че или ще измрат от глад, или ще натворят някакви поразии, или ще бъдат избити от бракониери.

Така че слоновете в Тайланд - между 3 и 4 хиляди на брой - изведнъж от полезни животни се превърнали в нещо като природно бедствие, национален проблем.

Отвреме-навреме дори в столицата Бангкок може да се види някой от тях, спрял движението или опитващ се да попасе в някоя градина. Трудно.

За изхранването на едно от тези мили животни, които при това са от порода, доста по-дребна от тази на африканските или индийските им братовчеди, са нужни по 280 килограма храна дневно.

И по 100-150 литра вода, но вода поне в Тайланд има навсякъде и то изобилна. Колкото до храната, тези вегетарианци обичат банани и бамбук, кокосови орехи, манго.

В момента им ги осигуряват хилядите туристи, които идват и си плащат, за да ги погледат на специално построен стадион край Чанг Май, втория по големина град в Тайланд след Бангкок, нещо като Пловдив по население.

Шоуто на слоновете в Маеса

Туристическата пасмина се изсипва от автобуси и микробуси пред входа на фермата и още там започва да дава своята лепта за изхранването на обитателите й, които както ще разберете след малко, са се преквалифицирали от общи работници в артисти.

На сергии са накамарени връзки дребни банани и бамбукови пръчки, по 20 бата парчето (по-малко от 50 евроцента).

Купуваш и изпитваш тръпката да нахраниш от ръката си огромното лакомо добиче. То нежно докопва с хобота храната, внимателно я слага в устата си, като дори изплюва ликото, с което плодовете са вързани.



Почерпили се за "добре дошли, скъпи гости", слоновете се отправят към царството си, където се подготвя първата туристическа атракция с тяхно участие - къпане в реката.

Сигурно е голямо удоволствие за животните да се накиснат и да попръскат с хоботите къде себе си, къде дресьорите (махуд), къде пищящата публика.

Температурата е над 30 градуса по Целзий и от гората наоколо усърдното жужене на цикадите (и те с размерите на слонове, сравнени с нашите скромни жетварки) се извисява в крешчендо.

Изпросили още по някой банан, тръбейки доволно, слоновете в редица по един се отправят към стадиона, край който най-предвидливите, зачервени като панджар от злоупотреба със слънцето германски баби вече са заели сенчестите места.

Един голям цирк на открито - без оркестър, който да пердаши тушове, без клоуни в паузите между отделните номера. Само със слонове - около 30 на брой, различни по възраст и размери.

Тук човек между другото може да получи непринуден урок по естествена история.

Да научи, че средната продължителност на живота на слоновете е около 70 години.

Да извади от гънките на паметта си кой знае кога дочутото в някой зоопарк или прочетено в популярно списание, че бременността на женските трае близо две години, а три години след това те не се отделят от бебетата и не допускат мъжки до себе си.

Така че през живота си една женска ражда средно 4-5 малки. По-късно на туристите се осигурява достъп до детската градина - две слоници с по едно невръстно отроче, космато като четка за рядка коса, между другото (слоновете по рождение са четинести и започват да оплешивяват на около 30-годишна възраст, някои и по-рано, също като хората), позволяват да ги почешеш и потупаш, да ги понахраниш, ако все още са ти останали от лакомствата.

Непрекъснато те душат с хобота и ако не миришеш на вкусно, загубват интерес към теб и завъртат задницата си към лицето ти.

Но ти, тъй като си от специалната и много разпространена порода турист-досадник, минаваш от другата страна и навираш фотоапарата в устата им. Нищо тук не е за изпускане!

Особено шоуто. В него са включени танци, акробатични номера, футбол, поклони и дори грациозни реверанси към ръкопляскащата и ревяща публика.

Последен номер - част от слоновете излизат един зад друг, като всеки носи с хобота си малка кошничка с бои и четки.

Нареждат се в кръг, като пред всеки от тях има статив с бял картон. Започват.

Вторачвам се в това, което се появява на статива право пред мен - майсторът е средно голям слон, явно не много талантлив.

Поема натопените в различни бои четки и въртоли нещо като букет цветя. Да, цветя са, изникнали от нищото, също като в рисунка на дете.

Другите му "колеги" един подир друг мацват финалния щрих върху картините си и започват да се покланят, подканяйки с въртене на хоботите публиката да ги аплодира.

Този пред мен още не е свършил, вярно е малко нещо калпазанин. За моя най-голяма изненада обаче той хваща четката и с кафява боя рисува саксия.

Още преди да знаем, че тези картини се продават, спонтанно хукваме към мястото, където махуд подреждат стативите с готовите творби.

Боже, някой ни е изпреварил и на една от картините, които веднага ни хващат окото - огромно зелено дърво, което прилича на боабаб, вече е залепен етикет reserved.

Е, ще трябва да си изберем нещо друго. Има достатъчно платна с ведри и цветни изображения, за повечето от които едва ли някой би повярвал, че са направени от това толкова тромаво животно, слона.

Изсушават картините със сешоар, поставят в долния десен ъгъл печат с името на автора, вкарват в целофановата им опаковка "визитка" - снимка на слона, неговото име, пол, възраст, както и името на неговия махуд.

2000 бата (около 45 евро) е цената на прясно нарисуваните картини. Тези, които не се продадат на първия аукцион, се съхраняват в галерия и могат да се купят на по-ниска цена.

За сведение картината, която сканирахме и отпечатахме в броя, е на 9-годишния Конгкам - хлапе някакво, като се има предвид, че един екземпляр завършва растежа си на около 20 години.

За себе си решихме, че този проблясък на интелигентност е още една причина не само местните, а и всички останали хора да уважават хайванчетата.

Виждайки безбройните фигурки на слонове от дърво, кост, метал, оставени пред всички възможни храмове на Буда из държавата, тайно се надявахме всички скъпи-прескъпи изделия от слонска кожа, предлагани в Тайланд, да не са направени от кожата на убити, а само на отишли си от естествена смърт животни.

(Боже, дали щяхме да жалим и крокодилите, и змиите, ако се поддаваха на подобна дресировка!?)

Другите чудеса в Северен Тайланд

Явно твърде популярното шоу на слоновете в Маеса привлича заедно с другите забележителности на Чанг Май - посещение на колоритните планински племена, най-голямата позлатена ступа в храма Уат Доисутеп, под която лежат косите на Буда, античният град Вианг Кум Кам, националният парк Сукотай, включен в списъка на ЮНЕСКО - доста високоплатежоспособни туристи.

Иначе не би имало резон в гигантската последна по ред инвестиция на хотелска верига GHM с хотели на о. Бали, в Маями, Шанхай, Куала Лумпур, о. Пукет и Фиджи, Янгон в Бирма.

Разположен на брега на река Мае Пинг в централната част на Чанг Май, хотел Chedi е изпипан в духа на най-чистата азиатска традиция с удобства и екстри, които осигуряват висок стандарт и комфорт.

32 апартамента и 52 луксозни стаи, всички със собствено малко дворче на терасата с изглед към реката и открития басейн в градината.

В перфектния спа-център на Chedi, проектиран и изпълнен в дзен стил, може да си поглезите всяка частица от тялото - продължителността на процедурите варира от 1 до 3 часа.

Почти всяка от тях може да бъде направена и в стаята, където има лежанка за масаж и вана с внушителни размери.

Защо да не ви я напълнят с вода, в която плават цветя, и да изпиете в това положение нещо освежаващо студено или топъл ароматен билков чай?

Вариант за нощувка и много приятно прекарване в Чанг Май е и хотел "Амари Ринком" от веригата "Амари", само на 10 минути от летището.

Има прекрасен басейн в градината, както и воден бар, и тенис корт. Ако тайландската храна не ви понася, вместо в "Lanna", може да хлътнете в другия ресторант на хотела - "La Gritta" предлага перфектна италианска кухня.

От него се стига пеша до най-големия търговски център на Чанг Май, както и до нощния базар, където се търгува с прекрасни ръчно изработени изделия от дърво, памук, коприна.

Материалът е написан с любезното съдействие на Министерството на туризма на Тайланд - Балкански офис

Текст и фотография: Ваня Шекерова и Милена Попова

#HN1016#