"Спя спокойно - казва Якуб Грачик и се засмива. - Но само с помощта на силни приспивателни". 27-годишният поляк все още не е загубил чувството си за хумор. Но същото не може да се каже за парите му.
Преди малко повече от година година Якуб си купил жилище в покрайнините на Варшава и взел кредит в швейцарски франкове. Собственият му капитал бил равен почти на нула, но шансът изглеждал доста примамлив: злотата била силна, а лихвите в Швейцария доста ниски. Но година по-късно банковият анализатор бил изненадан от обезценяването на злотата.
"В момента съм затънал в проблеми. Вече плащам една трета повече за погасяване на лихвите и една трета повече за погасяване на заема. А и жилището ми губи от стойността си заради кризата", оплаква се той.
Грачик не е изолиран случай в тази част Европа. Никъде другаде на стария континент кредитите в чужда валута не са така предпочитани, както на Изток.
Това е един много успешен продукт, който се продава добре както от западни, така и от източноевропейски банки. Още през октомври МВФ предупреди: кредитите в чужда валута са австрийски феномен, който техните банки експортираха заедно с експанзията си на Изток.
Широкото разпространение на този продукт е високо рисково в съчетание с дефицита по текущата сметка и необуздания ръст на кредитите и се превръща в една "опасна смес".
До 70% по-високи лихви
Взривоопасната отровна смес вече започва да действа. Години наред домакинствата и фирмите бяха съблазнявани с атрактивни кредити в швейцарски франкове, долари, йени или евро, защото лихвите по тях бяха значително по-ниски от местните. Освен това те постоянно трупаха стойност, което превръщаше кредитите в още по-привлекателен продукт.
Така клиентите на банките дадоха воля на потребителската си треска, станаха непредпазливи и дори надменни - и така неусетно постепенно задлъжняваха още повече.
В България, Румъния, Хърватска и Украйна повече от половината кредити са в чужда валута. Тези кредити бяха най-предпочитани в Унгария, където те заемат 2/3 от задлъжнялостта на домакинствата. С тези пари те реализират отдавна потискани мечти - жилище, кола, почивки в чужбина.
Банките изобщо не се налагаше до молят клиентите да искат кредити. Единствено националните банки предупреждаваха за риска, но в трескавата потребителска шумотевица никой не искаше да ги чуе.
Но ето че дойде финансовата криза и чуждестранните инвеститори най-напред изтеглиха капиталите си от рисковите пазари. Последицата от това бе, че изведнъж атрактивните източни валути започнаха да губят от стойността си.
Това допълнително постави кредитополучателите в затруднено положение, тъй като ще трябва да връщат кредитите си в поскъпналите чужди валути.
В Унгария обезценяването на форинта се превърна в социален проблем. Най-големи трудности изпитват кредитополучателите в йени, тъй като месечните вноски изведнъж скочиха с 10, 20 и достигнаха до страховитите 70%.
Отдавна тези високорискови продукти са парещ проблем и за западните банки. От октомври повечето не дават кредити в чужда валута. Но старите са достатъчно по обем и застрашават да се превърнат в лоши кредити. Това е основната причина за засилената нервност на банките.
Макар че "Ерсте Банк", "Райфайзен" и "Уникредит" поддържат умерен успокояващ тон, все повече анализатори считат, че тези кредити са истинска бомба със закъснител.
Какво може да се направи
Още през ноември в Унгария държавата се намеси и принуди банките да прибягнат до извънредни мерки. Кредитите бяха разсрочени, вноските коригирани, а до края на годината кредитополучателите можеха да обменят кредитите си във форинти без утежнение.
Това бе една навременна мярка, от която мнозина се възползваха. В резултат на това кредитите в чужда валута значително намаляха. Но който е играч, остава играч докрай.
51-годишен техник от Будапеща споделя, че е взел два кредита - във франкове и в британски паунди. "От години ги влача, и постоянно губя пари", казва той с уговорката да остане анонимен. Но въпреки това упорито отказва да обърне кредита си във форинти.
"Да не съм луд. Скоро ще имаме висока инфлация и кредитът във форинти ще стане още по-солен".
