Опитите за сформиране на правителство у нас от края на миналата седмица бяха отразени от реномирания германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) в петък под заглавие "Националните цели на България".
В страната се шири несигурност по отношение на европейските й перспективи, се казва в материала с автор Михаел Мартенс.
Основните акценти от тази публикация представя Българската редакция на радио "Дойче веле":
Книгата "Фашизмът", анализираща режимите на Мусолини, Франко и Хитлер, се появи в България през 60-те години. Нейният автор Желю Желев бе принуден да се примири не само с отказа на всички български издателства, но и с прокуждането си от родна София.
Причините за това стават ясни дори след повърхностно четене на някои глави от книгата, в които под заглавия "Установяването на еднопартийна система", "Тотален контрол" и въпроси като "Може ли една тоталитарна държава да бъде срутена отдолу?" Желев се осмелява да направи описание на живковия комунизъм.
След свалянето на комунистическия режим Желю Желев бе избран за първият некомунистически президент на България след края на Втората световна война.
Въпреки че вече се е оттеглил от активната политика, сега той прави от време на време изказвания в ролята си на наблюдател на българския партиен живот, насочвайки интереса си главно върху развилата се от комунистическа в социалистическа БСП.
След победата на БСП на състоялите се преди близо месец избори все по-често се задава въпросът дали правителство, ръководено от една такава партия, би било в състояние да продължи курса на реформи от последните осем години или би по-могло по-скоро да провали заплануваното за началото
на 2007 г. европрисъединяване на страната.
Българските социалисти, които още през средата на 90-те години успяха да
заведат страната в една от най-дълбоките пропасти на младата демокрация, се опитват да докажат днес, че в изминалите години на опозиция са се превърнали в млада и модерна европейска партия.
Желев се отнася към подобни твърдения с известна доза скептицизъм. Налице са промени в БСП. Тук не става дума за старата комунистическа партия - "Тези структури са окончателно разрушени", казва той, но допълва, че в партията все още е налице носталгичният поглед към миналото.
От друга страна, нито една партия не би могла да си позволи да провали
европрисъединяването на България, признава Желев, който сам се разглежда като патологичен оптимист.
Става ли обаче въобще дума за уменията и постиженията на отделни правителства, при положение че ЕС, уморен от безкрайното присъединяване, е на път да застине, да заспи?
Холандците и французите гласуваха против евроконституцията, а не против присъединяването на България и Румъния към ЕС, напомня Желю Желев, но подчертава, че провалът на референдумите за Европейската конституция съживява отново страха на българите, че в последния момент биха могли да се появят непредвидими бариери, които да затворят окончателно европейските порти.
Страхът, че биха могли да изпуснат последния влак за Брюксел, е характерен за избирателите на всички български партии. Надали има друга политическа тема, по която българите да са така единодушни, както членството в ЕС.
Всички партии, представени в новия парламент, определят присъединяването на страната към ЕС на уговорената дата 1 януари 2007 г. като приоритетна цел. Дори националистическата партия "Атака", която макар и да критикува неблагоприятните присъединителни условия, не поставя под въпрос необходимостта от членство в ЕС.
И лидерът на социалистите Сергей Станишев не пропусна нито една възможност по време на предизборната си кампания да подчертае, че ръководено от него правителство би направило всичко възможно, за да продължи поетия курс на реформи.
След изборната победа на БСП, която макар че е първа сила се нуждае от коалиционни партньори, Станишев ще трябва да докаже, че възнамерява и че е в състояние да изпълни предизборните си обещания.
В началото на седмицата президентът Първанов му възложи сформирането на ново българско правителство, за което според конституцията Станишев разполага със седем дни. В противен случай мандатът отминава в ръцете на втората по сила парламентарна фракция.
Лидерите на БСП продължават да водят преговори с коалиционните партньори НДСВ и ДПС, но още преди тройната коалиция да е придобила конкретна форма, вече се дочува най-тежкият упрек, който понастоящем може да бъде отправен към български политик, а именно - че новата коалиция застрашава европрисъединяването на страната.
Сформирането на лявоориентиран кабинет ще доведе, по думите на бившия външен министър Надежда Михайлова, до забавяне на присъединяването на България към ЕС, тъй като едно такова правителство не би било в състояние да ускори процеса на реформиране и да заздрави икономическия растеж.
Това звучи като в шаблонна фраза на опозицията, но съответства по някакъв начин с възгледите на независими наблюдатели.
Станишев оповести, че ще води решителна реформаторска политика. Той действително възнамерява да стори това, най-малкото защото БСП се нуждае от пазарно-икономически просперитет, за да финансира социалните си обещания.
Критиците на посткомунистическо-царистко-турската коалиция се съмняват обаче, че това е възможно в сътрудничество с ДПС.
Сред тях е и Иван Костов, предшественик на Симеон Сакскобургготски на премиерския пост и един от най-отявлените критици на БСП, който е на мнение, че новото българско правителство не е в полза на европейските амбиции на страната.
България трябва да докаже, че е в състояние да се справи с проблемите си, каза Костов - ако пък не успее така или иначе ще е все едно кой точно заема премиерския пост в страна, предала се на финала.
