Б ившият германски външен министър и лидер на партията на Зелените Йошка Фишер публикува спомените си за първите години на червено-зелената коалиция.
В книгата "Червено-зелените години в Берлин" той споменава и тогавашния външен министър на България Надежда Михайлова, която навремето му била предала важна информация за сръбските планове в Косово.
Фишер описва подробно кризата в неговата партия, предизвикана от идеите за участие на Германия във войната срещу Югославия на Милошевич през 1999 г. Тогавашният партиен лидер трябвало да използва целия си авторитет и ораторското си умение, за да убеди Зелените в смисъла на германския ангажимент.
Друг аргумент, който му помогнал да спечели мнозинството от Зелените на своя страна, бил "военният план, според който сърбите възнамеряваха да унищожат албанците в Косово".
Фишер пише: "Българската външна министърка Михайлова ми даде тази информация, с която разполагаше нейното правителство. Аз предадох информацията по-нататък. Тя бе проучена и преценена за вярна."
При представянето на спомените си в Берлин ги обясни така: "Само разказвам какво се случи. Равносметката аз я разбирам по друг начин."
И изрично отбеляза, че книгата му не трябва да се разбира като разчистване на сметките нито с бившия му шеф, канцлера Герхард Шрьодер, още по-малко с бившата му любима партия на Зелените.
Но не скри, че отношенията между бившия канцлер и бившия външен министър по никакъв начин не са били "мъжко приятелство".
На среща между двамата още през 1997 г. Шрьодер подробно му описал как ще изглежда разпределението на силите при евентуална изборна победа година по-късно: "По-големият е готвачът, по-малкият келнерът. Отказът да се приеме този факт би бил типична зелена надменност."
Някои наблюдатели в германски вестници определиха това като "клевета срещу бившия канцлер социалдемократ", а Фишер пък каза, че никога не е можел да готви и не е виждал мястото си в кухнята на коалицията.
Но според Фишер по този начин, като председател на ГСДП, Шрьодер положил основата на отношенията в червено-зелената коалиция, които останали непроменени до края. Фишер каза, че лично и емоционално Оскар Лафонтен му бил навремето "много по-близък" от Шрьодер.
Той критикува ангажимента на бившия си шеф Шрьодер към Русия, обясни как се е отчуждил от Зелените и искрено се радваше на многото камери и фотоапарати в залата.
С отличното си настроение искаше да демонстрира, че и Зелените, и германската политическа сцена са претърпели сериозна загуба с неговото оттегляне. Но категорично заяви, че никога вече няма да се върне в политиката.
Възможно е да опита да сформира европейски мозъчен център, който да чертае перспективите пред международните отношения на континента.
Фишер пише, че червено-зелената коалиция била проект на хипи поколението от 1968 г., което искало да промени Германия.
След напускането на Бундестага и на партията си през 2006 г. бившият харизматичен партиен лидери преподава в елитни американски университети, но е обект на ирония от страна на повечето медии в родината си.
Твърди, че днешният успешен външнополитически курс на Ангела Меркел се дължи на отличните релси, поставени от червено-зелената коалиция.
На подканянето "Посочете своя грешка?, той отговори след продължителна пауза: "Когато под натиска на Зелените се съгласих да вдигнем цената на бензина на 5 марки."
Пред журналистите направи едночасов преглед на германската и световната политика, към който германските медии, почти без изключение, се отнесоха крайно иронично. Както и към книгата на 59-годишният, женен пет пъти бивш бунтар и пацифист.
Първият том със спомени на Йошка Фишер завършва с терористичната атака на ислямистите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септемвмри 2001 г. Още идната седмица той започвал да пише втория том.
