Откъс от английска книга с истории за 50-те най-кошмарни ваканционни преживявания, в която става дума и за България, бе цитиран от британския в. "Обзървър".
"Разбрах, че нещо с тази семейна почивка в България не е наред, още на борда на самолета на авиокомпания "Балкан". Поднесоха ни салата от краставици, която представляваше срязана надве краставица - по половинка на пътник. Нито измита, нито обелена, нито накълцана на кръгчета - просто половин краставица и нищо друго", разказва Джон Джонстън в "The "Idler" Book of Crap Holidays: 50 Tales of Holiday Hell" от Дан Кийрън.
Той се възмущава и от кълбата дим в самолета, макар че поискал места за непушачи. Сюардесата му отвърнала, че всички седалки вляво действително са за непушачи - а отдясно са пушачите.
"Хотелът в "Слънчев бряг" се оказа зает основно от пияни шведи, които се възползваха от евтината бира . Един от тях беше стряскащо шумен и агресивен и макар че в хотела имаше стотици стаи, беше неизбежно той да е настанен точно над нас. Любимото му занимание беше да събира стъклените пепелници из целия хотел и в малките часове на нощта да ги троши на балкона ни", допълва англичанинът.
Влажните чаршафи се оказаха не подмокрени от предишните обитатели на стаята, а влага, насъбрана, докато са очаквали пристигането през всичките зимни месеци, разказва още Джонстън и продължава:
Бяхме доста голяма група - всичките роднини от Йоркшир, шестте им деца плюс неколцина внуци. Запътихме се към най-луксозния ресторант, който успяхме да намерим, където изборът беше телешко, виенски шницел или изненадата на главния готвач, която се оказа отново телешко, но с три салати по избор - домати, краставици или мешана.
Избрахме мешаната, която, разбира се, се състоеше от първите две. Следващата вечер опитахме друг най-луксозен ресторант, където печаха пилета. Нашата 17-членна група бяха първите клиенти.
"Какво ще обичате?", попита сервитьорът.
"Пиле, ако обичате", каза първият.
"Добре. А вие?", обърна се той към следващия.
"И за мен пиле."
"Съжалявам, но го свършихме", отговори той.
Помолихме за бутилка от най-доброто българско вино, а сервитьорът ни обясни, че то е от Мароко - само му сменяли етикетите и го изнасяли за Англия.
И така продължихме до края. От балкона, осеян със счупени пепелници и хилядите търговци на плажа до закритите басейни в хотела, тайнствено пълни до половината с пръст.
"Кога спите?", попитах управителя на хотела, който изпълняваше ролята на нощен портиер, сервитьор и нелегален чейндж.
"През септември ", отвърна той.
