Социологическите проучвания преди изборите в Сърбия на 21 януари показват, че ултранационалистическата Сръбска радикална партия и прозападната Демократическа партия са почти на изравнени позиции, а партията на премиера Воислав Кощуница е на трето място.
БТА представя накратко лидерите на основните политически сили, които участват във вота:
Воислав Кощуница (62 г.), Демократическа партия на Сърбия
Николич оглавява Сръбската радикална партия (СРС) от февруари 2003 г., когато официалният й лидер Воислав Шешел се предаде на трибунала на ООН, за да отговаря по обвинения за военни престъпления през 90-те години.
Приемникът му измести партийния фокус малко с популистки изявления за бедността и корупцията и с по-меката си линия по националните въпроси.
Николич вижда визията на Шешел за Велика Сърбия като дългосрочен проект и казва, че радикалите никога няма да приемат независимост за Косово, но няма да поведат Сърбия на война за това.
Божидар Джелич (41 г.), Демократическа партия
Джелич, образован на Запад икономист, се завърна в Сърбия малко след като реформаторите свалиха от власт Милошевич през 2000 г.
Той бе финансов министър по времето на покойния реформистки премиер Зоран Джинджич (който стана жертва на покушение през 2003 г.), а след това отиде в бизнеса.
Президентът Борис Тадич, лидер на Демократическата партия, лансира Джелич като наследник на Джинджич.
Той е прозападен експерт, който може да развие икономиката и да постави Сърбия на бърза писта към ЕС.
Младжан Динкич (42 г.), Г17 плюс
Финансов министър в правителството на Кощуница, той представя себе си като технократ, фокусиран върху развитието и пазарните реформи.
Неговите критици го винят за високата безработица и бедност, а имиджът му пострада от продължилата сага с неговата оставка в края на миналата година.
Ивица Дачич (41 г.), Социалистическа партия на Сърбия
Избран през декември за лидер на някога могъщата Социалистическа партия на Сърбия, наследявайки Милошевич, който почина в затвора на трибунала в Хага през март м.г.
Той се придържа към риториката, която доведе Сърбия до години на изолация и бедност през 90-те години.
Чедомир Йованович (35 г.), Либералнодемократическа партия
Бе студентски лидер по време на протестите за свалянето на Милошевич и вицепремиер след убийството на Джинджич.
Той е единственият политик, който казва, че Сърбия ще бъде по-добре без Косово.
Критикува както Кощуница, така и демократите, че разчитат на националистическия вот и правят компромиси с реформите.
