К онкурсът в Брюксел носи името на баварската принцеса, за която в навечерието на Първата световна война се жени белгийският крал Албер. Тя била цигуларка и меломанка и през 1937 г. основала конкурс на името на белгийския цигулар Йожен Изаи. Първи лауреат става великият руският виртуоз Давид Ойстрах.
След Втората световна война конкурсът е подновен през 1951 г. Победители през годините са били пианистите Емил Гилелс, Владимир Ашкенази, Леон Флейшер, цигуларите Леонид Коган, Вадим Репин, Сергей Хачатрян.
Редица музиканти, които по-късно стават легендарни знаменитости, обаче не са успявали да спечелят и са се задоволявали с места сред финалистите: Артуро Бенедети Микеланджели - седми през 1938 г., Лазар Берман - пети през 1956, Гидон Кремер, трети през 1967, Мицуко Учида - десета през 1968...
С конкурса са свързани куриози и паметни събития: съветски участник печели през 1951 г., точно по времето, когато в Брюксел се установява Главната квартира на НАТО; през 1971 г., в разгара на "студената война" Мириам Фрийд от Израел побеждава съветския фаворит Андрей Корсаков; през 1985 г. победителят Наи Юан Ху от Тайван започва концерта си минути след трагедията, предизвикана от английски футболни запалянковци на стадион "Хейзел"...
Състезанията се редуват - за пианисти и цигулари, от 1968 г. - и за певци, а през две години има и конкурс за композиции.
Заключителните концерти на лауреатите на първите три награди са в брюкселския Дворец на изкуствата (Palais des Beaux-Arts), където Пламена Мангова ще свири на 18 юни.
Българското участие през годините се помни с второто място на цигуларката Стойка Миланова през 1967 г., третото на Боян Воденичаров през 1983 г., четвъртото на сопраното Мариана Цветкова (1996), шестото на Георги Бадев (1959) и десетото на Ваня Миланова (1971) при цигуларите.
Финалисти са били и пианистите Дора Миланова (девета) и Красимир Гатев (12-и) през 1963 г. и Джени Петрова (11-а) през 1972 г.
