Р азговорите и разубеждаването понякога се оказват по-ефективни от страха от полицая или контрольора. Това е основният принцип, въведен от германските железници още преди десет години.
Причината е, че от "Дойче бан" са изправени пред задълбочаващия се проблем със случаите на вандализъм във влаковете. В опит да се намалят инцидентите германските железници се обърнаха към млади медиатори.
Това са младежи на 14-15 години, които се обучават в продължение на три месеца. От 2007 г. насам 350 ученици от 16 училища в Мюнхен са се записали като доброволци за предотвратяване на дребни проблеми, предизвикани от други млади хора във влаковете и на пероните.
Възниква въпросът защо "Дойче бан" се обръща към 14-15-годишни млади хора, за да стават медиатори? Отговорът е прост - защото става дума за млади хора, които говорят езика на другите млади хора, създаващи проблеми в германските влакове.
Във всеки случай не става дума тези млади доброволци да се превръщат в полицаи без оръжие, категоричен е Берти Хабелт от федералната полиция, която отговаря за сигурността в железопътния транспорт: "Най-важното за тези хора е да не се излагат на опасност, а да повикат компетентното лице на помощ. Това може да е контрольор или полицията. По-добре е да се съобщи за проблем на началник влака един път в повече, отколкото един път по-малко. Колкото по-рано началник гарата, началник влака или полицията бъдат уведомени, толкова по-лесно ще бъдат избегнати евентуални проблеми."
Обучението отива доста по-далеч от това да се обадиш по телефона за помощ. Младите медиатори трябва да могат да реагират при всякакви ситуации като например как се използва дефрибилатор, ако пътник получи сърдечен удар или с какви думи да се обърнат към човек, сложил краката на седалката.
Резултатите са налице, тъй като само в района на Бохум, в Рурската област, където програмата е въведена преди 10 години, случаите на вандализъм са намалели наполовина.
Във Флоренция, сред чието население има 9% имигранти, компанията на обществения транспорт, ATAF, се обърна към чуждестранните жители, за да набере медиатори.
В Италия е разпространено схващането за тясна връзка между имигрантите и несигурността. От компанията ATAF искат да докажат обратното. 14 медиатори - 9 мъже и 4 жени от Сенегал, Конго, Мароко и Египет, облякоха униформи на служителите в транспорта на Флоренция, в рамките на кампанията Angeli Neri, което означава "черни ангели".
Задачата на тези медиатори е да улесняват диалога между контрольорите и пътниците, като например да обясняват на туристите къде могат да си купят билети. Идеята е тези чуждестранни медиатори да покажат, че правилата са валидни за всички.
Хуманна, но тежка е работата на обществения медиатор в изолатора за кучета в София. Необходимостта от медиатори се породи от големия проблем с бездомните кучета в столицата.
Умъртвяването на животните се случваше при твърде неясни обстоятелства, средно на ден се убиваха по стотина кучета, което естествено провокира чувствителността на много хора. Не са малко и онези, които са станали свидетели на ужасяващи случки с малтретиране на животни.
Отношението към животните е спорна тема в общество като българското, но тя е белег за зрелостта на едно общество. През 2003 година с цел да се проследи дали се проявява хуманно отношение към животните студенти от Софийския университет предложиха на столичния кмет да започнат наблюдение над дейността на изолатора.
Студентите искаха да разберат какво точно се случва в труднодостъпния изолатор, как служители там се държат с кучетата, заловени от общинските ловци. Младите хора станаха посредници между тази институция, известна като предприятие за безстопанствени кучета "Екоравновесие", гражданите и гражданските организации.
Като обществени медиатори студентите поемат работата напълно доброволно. Те са от най-различни специалности. Някои от тях учат ветеринарна медицина, други френска филология, журналистика, международни отношения.
Медиаторите не са общински служители. Проектът им за мониторинг е независим. Общественият медиатор се излъчва от Студентския съвет на университета. Всеки ден медиаторът следи докарването на животни, тяхното гледане, кастрирането преди осиновяване. Най-трудното в тази работа е да се наблюдава тъжната съдба на много бездомни животни.
Защото една от задачите на обществения медиатор е да установи дали смъртта на животните в изолатора се извършва под упойка в присъствието на ветеринарен лекар или не. Малкото радостни моменти са свързани с намирането на осиновители на някое животно или възможността да се помогне на хората, загубили своя домашен любимец, попаднал на това място.
Медиаторите се сменят на всеки две седмици, но ежеседмично всеки медиатор пише доклад, в който регистрира забелязаните от него нередности. Докладът се предава на директора на изолатора, а копие от него се дава на неправителствените организации за защита на животните.
Откъси от техните доклади с нередности от предишни години са публикувани в интернет. В последно време практиката в изолатора е подобрена. Взаимствана е от други европейски страни - кучетата се кастрират и се връщат по места.
