Сп. "Вог" за "Стила Симеон"

Симеон Сакскобургготски, син на Цар Борис III Български, наследник на трона от момента на раждането си, е провъзгласен за Цар на българите на 6 години, след кончината на баща си (някои смятат, че е бил отровен от Хитлер). Когато е едва на 9 години, след държавен преврат, организиран от комунистите, убийството на много членове на Парламента и разстрела на регентите, поема по 50- годишния път на изгнанието. Тръгва си без да абдикира. През 1998 год. 12 съдии от Конституционния съд единодушно одобряват връщането на имотите на семейството на Симеон Сакскобургготски.

- Има хора, които още не могат да го приемат, защото частната собственост не им допада. През 1995 г., когато започна реституцията, многократно отлагах въпроса. Отказвах да се занимая с него, защото страната имаше други приоритети, докато през 1998 г. главният прокурор предяви пред правителството иск за собствеността на българския гражданин Симеон.

50 години бях живял много добре и без тях. Никога не съм си мислел за връщането на тези имоти, така че благодаря на Бога, но нищо повече.

В Двореца "Врана" е починал баща Ви и наблизо са били екзекутирани тримата регенти. Как се отразиха тези събития на детето, което са наричали Симеончо?

- От онзи Симеончо остана малко. Трудно е, защото човек или драматизира или вижда нещата в прекалено романтична светлина. Когато на едно 6-годишно момче му кажат, че баща му е починал, как може да реагира? Ще заплаче, а няма да се впусне в метафизически или династични разсъждения.

При екзекуциите са загинали много хора и е имало много насилие. Истината е, че това оставя отпечатък, но винаги съм се старал да действам съгласно ценностите и етичните правила, в който съм бил възпитаван.

Уверявам Ви, че съм понасял много критики поради факта, че не съм обзет от желанието за мъст и реваншизъм. Мнозина са си мислели, че щом се върна, ще започна да разчиствам стари сметки.

Имало е всякакви реакции. След коалирането със социалистическата партия през 2005 год., атаките на десницата към Симеон, който не е дошъл със сабя в ръка, придобиват по-остра форма. Той бива заклеймен като "прокомунист".

- Да се опитвам да уреждам сметки с две поколения закъснение, освен че е фатална грешка, би било напълно необосновано, защото хората не са познавали друга система. Какво да се направи? Имало ли е виновни? Има институции, чиято задача е да го установят".

Ваше Величество, трябваше ли да положите клетва пред Конституцията на Републиката?

- Не се наложи. При встъпването ми в длъжност положих клетва с ръка върху Евангелието и освен това казах, че няма да го сторя, ако Патриархът не се намира в парламентарната зала. Поради тази причина, точно преди полагането на клетвата трябваше да се гласува и разреши присъствието на Негово Светейшество.

Ваше Величество, кое е по-удовлетворяващо- да бъдете министър-председател или цар?

- Постът на министър-председател е като гръмоотвод за всякакви злини. Той е виновният за всичко, така че много по-удовлетворяващ в една демокрация е постът държавен глава, не говорим за авторитарна система.

Ако попитам дали Ваше Величество е амбициозен, ще Ви засегна ли?

- Не, защото не съм (смее се). Това ми помогна много, за да не ме смятат за човек със скрити амбиции, като тази за реставрирането на монархията. Заради това нямаше и политическа чистка.

Първото, което заявих при влизането ми в управлението бе, че нито един държавен служител няма да си отиде по политически причини, защото ми е непонятно как някой ще заема работно място заради политически възгледи, а не заради компетентност.

Мечтата ми беше да властва принципът на професионализма. Естествено, опитах се да я осъществя, но не я изтъквах като част от моето кредо, защото действителността е различна.

Същото се случи и когато заговорих за реформи. Лицата на хората се сгърчваха, даже и на умни млади хора, желаещи промяната. Тогава започнах да използвам много по-меки изрази, като да модернизирам страната, което звучеше по-добре, но не променяше същината.

Ваше Величество, като глава на една династия, не Ви ли изпълва с тъга това, че тя ще завърши с Вас и няма да премине върху първородния Ви син?

- Нека сме реалисти. Ценностите са едно, традицията - друго, а трето е идеята за семейство или династия. Всичко това се наследява и се приема, но от тук до промяната на историята или до усещането за огорченост...

Ако потърсим примери в Югоизточна Европа, ще установим, че монархията не се върнала нито в Гърция, нито в Сърбия, Албания, Румъния или пък Италия. Причините? Нека ги оставим на специалистите.

Винаги съм казвал, че Царят или наследникът трябва да имат одобрението на Парламента. Всичко останало е само едно много похвално, много достойно, но нереално желание и сантименталност.

Въпросът е прекалено сериозен, за да бъде преобърнат в театър, защото винаги ще се намерят хора, които ще се възползват и ще изиграят една чисто салонна роля.

Вижте, едно от най-големите ми лични опасения през годините на изгнание бе, че околните могат да ме възприемат като салонно украшение. За това положих толкова усилия да работя по българските въпроси, да ги следя и да помагам доколкото е възможно.

А и си бях обещал да не следвам примера на онзи нещастен крал от известния филм на Чарли Чаплин "Един крал в Ню Йорк". Но традициите, очакващото се от нас държание, подобаващо на семейство с толкова дългогодишна история, трябва да се съхранят и следват и дано Бог даде живот на нас и на идните поколения в семейството ми, за да го сторим. Но това няма нищо общо с другото.

Монархията вдъхновена ли е от Бога? Не легитимирана, а вдъхновена.

- Не бих го абсолютизирал. За вярващите хора всяко нещо, извършено добронамерено и с чисти помисли е вдъхновено от Бог. В съвременното технократско и практично общество надали така могат да бъдат обяснявани нещата.

Не бих се осмелил да твърдя, че монархията е нещо повече от републиката. Иначе възприемам религията като извънредно лично и вътрешно изживяване.

Често се говори за икономическите трудности, които са преживели монархиите в изгнание. Ваше Величество чувствал ли се е беден?

- Майка ми, сестра ми, леля ми и аз напуснахме страната с по 200 долара на човек и преживяхме благодарение на моите баба и дядо.

Не бих могла да очаквам по-лаконичен отговор. Все пак моят събеседник е цар. Все пак става дума за пари. Въпреки това Симеон Български разказва подробности от икономическите перипетии на семейството след напускането на България с чувство за хумор:

- Майка ми плетеше много и баба ми (италианската кралица Елена, бел. на "Фокус") й подаряваше кълбета вълнена прежда, които сама беше навила и в които поставяше по 20 лири. Така не я обиждаше, а мама можеше да заплаща обучението ни.

Тази къща в Мадрид също е купена от баба ми, защото ние тогава не можехме да си го позволим. Истината е че, до кончината на баба и дядо от Италия, живеехме трудно. Голяма част от италианското състояние на Савоите се намираше в Англия под формата на премията от застраховка за живот, която е била изплатена, когато прадядо ми е убит в Монца.

С това обезщетение са купени акции. По време на Втората световна война Англия решава, че акциите са собственост на неприятели, тъй като Италия е участвала в Оста, конфискува всичко, продава тези акции на отдавна създадени дружества и влага тези средства във военни бонове.

В края на войната Италия преминава към другия лагер и парите отново стават частна собственост. Тогава майка ми и чичовците ми получиха огромна и умножена спрямо цената на предишните акции сума. Ето доказателство, че нищо не е абсолютно, нито идеално, нищо не е само тъжно, само лошо или само добро.

Царицата, Вашата съпруга, е извънредно дискретна жена. Каква, по преценка на Ваше Величество, е ролята й през всичките тези години?

- Да ме изтърпи 47 години, които не са никак малко... Освен това, тя просто е такава. Обича да бъде незабелязана. Винаги съм казвал, че е специалист в обществения транспорт, защото тя ме осведомява за новите линии на метрото и на автобусите...

Мисля, че й бе отредена много важна роля, преди всичко в годините на изгнанието, когато някой би казал: "Тези за какви се мислят..." Спечели си симпатията и уважението на мнозина, от които не съм го очаквал. Винаги е казвала, че предпочита да бъде " госпожата от 4 етаж, лявата врата", и може би има право.

Ваше Величество, снахите Ви са образовани, елегантни, красиви, истински принцеси...

- И освен това са забележителни майки. Те са отговорни, с ясни възгледи и всички наистина са много красиви, с приятни обноски, което е голям късмет. Прекрасното ми семейство е компенсация за горчивината на изгнанието.

Кое Ви развлича, Ваше Величество? Дали разказите на дъщеря Ви Калина и съпруга й за пътешествията им или по-светските събития, на които присъстват синовете Ви?

- Всяко нещо, което ми разказват, а аз умея да слушам, ми е приятно и ме развлича. Но най-ценното за мен си остава добрата книга. Когато бях министър-председател, независимо че работех по 18 часа на ден, вечер отделях един час за интелигентно четиво, както се изразявам, защото иначе ежедневието ни поглъща.

На какво се дължи промяната на наименованието на политическата партия, която Ваше Величество създаде?

- Дължи се на това, че в продължение на години бях обект на забележките на много приятели и на мои колеги, министър-председатели, които ми казваха, че макар да им харесва наименованието Национално движение Симеон II, им напомня малко за култа към личността. За времето от 2001 год. до сега създадохме наша идентичност, част сме от Либералния интернационал и партия, носеща моето име, ми се струва демоде.