С лед отказа на Дензъл Уошингтън и Уил Смит за главната роля обаче, студиото губи интерес за финансиране на продукцията.
Тогава Джордж предлага сценария на Дон Чийдъл, който се присъединява към проекта, макар че дотогава всички виждат в него само актьор, подходящ за второстепенни роли.
До края на 2003 г. обаче не е осигурено никакво финансиране.
Ситуацията се усложнява, когато през март м.г. се налага Дон Чийдъл да бъде освободен, тъй като трябва да замине за снимките на "Бандата на Оушън-2".
Нещата тръгват в по-добра посока, когато Джордж среща отново вицепрезидента на "Метро-Голдуин-Майер" (MGM) Крис Макгърк, с когото в миналото са работили по "Войната на Харт" с Брус Уилис, който разказва за Втората световна.
Според Макгърк сценарият е много добър, а Чийдъл е идеален за ролята и като резултат MGM и "Юнайтед артистс" стават разпространители на филма.
Джордж се спира на Софи Оконедо за ролята на съпругата на главния герой, Ник Нолти е ангажиран за ролята на полковника от мироопазващите сили на ООН, а Хоакин Финикс приема да играе тв журналист.
Времето за репетиции е силно ограничено, а на Тери Джордж му се налага да прекарва повечето време в Йоханесбург в търсене на няколко хиляди статисти за ролите на полицаи, служители в хотела, туристи и др.
Най-накрая в началото на януари м.г. снимките на филма стартират.
Работата в ЮАР обаче също се оказва доста опасно начинание: страната е икономически нестабилна - наследство от епохата на апартейда.
Всички от екипа са настанени в къщи, охранявани от специално наети пазачи и обградени с електрическа ограда.
"Чувствахме се като в красив затвор. Беше доста страшно. Почти всяка седмица чувахме за отвличания, кражби на коли и дори на бронирани банкови автомобили, превозващи пари", разказва Чийдъл.
Веднъж от въоръжени мъже бил ограбен дори камионът, който носел заплатите за статистите.
Те от своя страна се гневели, че не получават достатъчно храна, дошли въоръжени с мачете и вдигнали бунт.
Сега, когато филмът започва да печели одобрението на критиката, Джордж се надява историята да послужи като предупреждение за риска от безразличието на света, което позволи в Руанда да се случи този чудовищен геноцид.
"Никой не направи нищо, докато 2 млн. души не емигрираха в Конго, което предизвика хуманитарна катастрофа. Ако в Руанда имаше нещо, за което си струва да се воюва - петрол или диамантени находища, - все някой щеше да се намеси. Хората там обаче нямаха никакви богатства, освен човешкия живот", казва сценаристът.
