Проф. Андраш Инотай е директор на Института за световна икономика към Унгарската академия на науките от 1991 г. През 1996-1998 е директор на специалната работна група за интеграция в ЕС. През 1989 - 1991 г. работи в Световната банка. Той бе в България за семинара "Унгарският и словенският опит от присъединяването към ЕС", организиран от Фондация "Фридрих Еберт".
- Проф. Инотай, две години и половина след присъединяването на Унгария кои са най-големите ползи и най-големите разочарования от членството?
- Две години и половина са кратък срок за оценяване на дългосрочни тенденции, предизвикателствата и евентуалните загуби от приспособяването към съюза идват по-рано от ползите.
Погледнете ирландския пример - абсолютна история на успеха, но в първите 15 години на членството Ирландия не помръдна от нивото 60% БВП на глава на населението от средния за ЕС. Никоя от държавите от Централна и Източна Европа няма лукса да не започне да наваксва през първите 15 години.
Бизнесът в по-голямата си част спечели от стабилната законова среда, от по-ефективните институции, от нарасналото доверие. В Унгария малките и средните предприятия успяха да се интегрират добре в ЕС и ако има проблеми, те са свързани с икономическата логика, а не с членството.
Потребителите също спечелиха, защото изборът на продукти и услуги се увеличи и има по-добри цени. Опасенията за ценови шок не се сбъднаха, тъй като повишаването на цените се случи до голяма степен преди присъединяването.
След 2004 г. конкуренцията се засили, вносните мита станаха в повечето случаи по-ниски, защото трябваше да приложим митническите нива на ЕС, а националните бяха по-високи.
В резултат цените на вносните продукти паднаха. Някои от вносните и субсидирани селскостопански продукти от ЕС станаха толкова евтини, че местните производители на практика бяха изхвърлени от пазара.
Така потребителите спечелиха, но местните производители загубиха. Това е нещо, за което България трябва да бъде подготвена.
В секторно отношение селското стопанство беше големият печеливш. За две години доходите на фермерите в Унгария се повишиха средно с близо 80%. Дори най-малките фермери получиха суми от около 750 евро.
Проблемът е, че тези плащания създават субсидиен манталитет при фермерите, които си мислят "ние получаваме тези пари, не трябва да правим нищо, за да оцелеем, и ако не получаваме парите, ще протестираме".
А това е много опасно. Опасно е също така, че тези средства отиват директно в джобовете на фермерите, без да преминават през правителството или банките. Ако парите се канализират например във фонд за модернизиране на селското стопанство, в който да има и държавни или банкови средства и се създаде кредитна система, която да допринесе за развитието на сектора, това ще е много по-полезно.
Сега, ако фермерите получават примерно по 3000 евро, повечето от тях няма да ги инвестират в селскостопанския бизнес, а ще ги похарчат за други неща - ще си купят кола, домакински уреди, ще ги дадат на децата си и т. н. Това са пари, които само увеличават потреблението и инфлацията и създават усещането, че всичко може да продължава така.
- Еврофондовете са свързани с много очаквания. Какво показва опитът на Унгария, има ли разочарования и предизвикателства?
- Унгария много се забави с изграждането на разплащателна агенция за земеделските помощи, защото министърът на селското стопанство си мислеше, че фондовете са нещо като семеен бизнес. Затова след членството имаше забавяне на плащанията за фермерите, протести и политическо напрежение.
За следващите седем години Унгария ще получи общо 22.6 млрд. евро от бюджета на ЕС. Въпросът е как ще бъдат използвани тези средства, какъв е капацитетът за усвояване на страната и дали някои от предписанията на ЕС са напълно адекватни.
ЕС задава определена рамка и страните членки имат известно пространство за маневриране при определянето на приоритетите в националните планове за развитие, но като цяло трябва да се придържат към приоритетите на ЕС. В повечето случаи тези приоритети са правилни, но понякога може да се разминават с националните.
Например ЕС казва, че през следващите години ще акцентира върху изграждането на железопътни релси, а не върху магистралите. А на първо място ние в Унгария и вие в България имаме нужда от магистрали.
Друг пример - високите екологични стандарти, да речем, за питейна вода. Това е много важно, но при настоящото ниво на развитие в Централна и Източна Европа бихме искали да използваме тези средства за създаване на повече работни места, за образование, за увеличаване на иновативния капацитет на компаниите и т.н.
- Кои са капаните и проблемите, които България може да избегне в първите години след присъединяването?
- Внимавайте с преувеличените очаквания през първите години. Нищо няма да се промени на 2 януари. И най-вече не очаквайте, че ЕС е благотворителна организация. Той е солидарна общност, но няма да ви даде пари, ако не работите за тях.
Трябва да се преодолее разделението ние и те (Брюксел) както на институционално ниво, така и на ниво манталитет. Не бива да смятаме, че големите стари членки на ЕС налагат всички правила, а новите само изпълняват.
Новите членки от Централна и Източна Европа трябва да се преборят с тази едностранна нагласа, която е резултат както от процеса на преговорите за членство, когато те бяха до известна степен в подчинена позиция, така и от лошото историческо наследство и дългите години, в които са се подчинявали на наложени отвън правила.
В резултат манталитетът на много хора е деформиран и те си мислят, че не е нужно да се приспособяват, че са достатъчно изобретателни да избегнат правилата и необходимите промени.
В ЕС това не работи и е най-големият културен шок. Ако една държава не е активна и не се съобразява с новите условия, тя ще губи пари и ще остане изцяло изолирана и изключена от процесите не само в ЕС, но и в глобален аспект. А това е самоубийство.
