- ... Чак сега разбирам колко е трудно да водиш и да има толкова много реклами. Ще се опитам да се върна към разговора, който бяхме започнали.
- Да, рекламите са прекъсване и понякога може настроението да си отиде с тях.
- Да, опитах се да го задържа, макар и трудно. Ще се опитам да продължа по същия начин, като те попитам какво всъщност означава за теб приятелството и вярваш ли в него извън сценария? В какво вярваш? В Бог, в себе си, в доброто?
- Това е много сериозен въпрос... как да Ви отговоря?
- Ще се опитам да ти помогна. С какво слезе от Боровец? С онзи прочут джип, на който пишеше: "Добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат"? И ти ли си лошо момче? Последните години замени черните якета и джипове с италиански костюми и лимузини. И приятелите ти, които от улични момчета станаха бизнесмени и политици... Какво си? Бунтар или институция?
- Много ми е трудно да отговоря... По принцип в публичното пространство един образ е... се разминава с това, което всъщност е. Има очаквания... аз трябва да работя като телевизионен водещ, това правя и там трябва да имаш определени качества. Освен това съм и певец. Когато пееш, трябва да имаш необходимата емоционалност, за да можеш да предаваш песните си.
Когато водя, съм човек, който трябва да забавлява, да разсмива, трудно е да водиш и разговори... Когато срещу теб седне човек, той трябва да бъде открит, откровен и трябва да бъде интересно. Някъде там може да се разминеш със себе си?
Имам един приятел, Гого Лозанов, който казва, че всеки един от нас крие двама души - един, който мислиш, че си, и един, който си всъщност. Ако се разделят тези двама души, е голям проблем. Опитвам се да бъда реален. За всички години в публичното пространство съм се опитвал да съм реален, да съм какъвто съм и тогава не мога да бъда побеждаван.
Всеки ден има много битки и това, което ме води, е желанието не да успявам, а да не се предавам, да вървя напред...
Не знам, много странен разговор водя с Вас. Мислех си по време на рекламите, че Вие сте политик и на Вас също Ви е трудно да сваляте маската и да говорите нормално. Най-голямото предизвикателство е да разговаряш нормално. Политиката е трудна, при мен също е трудно.
- Как да останеш истински...
- Да, така е...
- Ние това го докоснахме, когато ти каза, че не трябва да се използват клишета, и аз през цялото време бягам от тях. Знаеш ли... за това предаване аз имах друг сценарий. Опитаха се да направят от мен, Надежда Михайлова, нещо като Слави Трифонов. Но аз си мисля, че смисълът на тази среща не е да си разменим ролите с теб. Смисълът е да говорим без маски за човешките неща.
Имаше един испански филм "Сами след полунощ" за едно много известно радиошоу, което започва така: "Това не е предаване за богатите, за успелите, това е предаване за онези, които остават сами след полунощ". Задавал ли си си въпроса колко хора остават сами след полунощ и търсят своя шанс?
- Ако на Вас Ви е трудно да се разделите от образа си на политик и да водите това предаване, това е, защото наистина сте лидер на политическа сила... хората се съмняват, българинът е мнителен.
- Разбира се, защото не сме истински. Ако много хора се отдръпнаха от политиката и не вярват в нищо, то е защото политиката е най-показното шоу, в което хората не вярват. Но имам впечатлението, че хората вече на вярват в почти нищо. Ние носим отговорност за това. И идва въпросът как да се върнем към нормалността. Тя е дефицит в нашия живот. Политиката е за хората, шоуто е за хората...
- А защо не говорите така по-често?
- Може би се страхувам. Човек, когато свали маската, става по-раним и уязвим. Искреността отдавна вече не е качество в нашия живот.
- Не е вярно. Хората винаги разбират, когато си искрен. Когато говориш истината и водиш искрен разговор, като този, който ние водим в момента, хората го осъзнават и разбират. А ако се държиш клиширано и говориш за европейските ценности... хората не ги чуват, ако са изкуствени.
- Гледах с голяма изненада това, което направи с конкурса за беквокалистите, и запомних нещо, което каза. Че си променил сценария заради искреността на тези млади хора. Поздравявам те за това, което направи, защото те бяха искрени и все още са такива. Това е предизвикателство. Сега всички следят как тези хора ще бъдат променени.
- Не забравяйте, че основната причина да са в моето шоу, е, че те имат качества. Всичко останало е допълнително. В политиката основното е политиците да се грижат за хората и да са искрени, защото затова са ги избрали.
- Това е така, но хората трябва да повярват, че могат с честен труд да успеят.
- Как го правите в момента? СДС е в доста сериозен минус, отколкото преди пет години.
- Трудно е. Аз видях разликата от това да си външен министър и да създаваш един продукт, който продаваш навън, където има правила, и това да се опиташ да промениш живота в собствената си страна, в кръга около себе си. Много по-трудно, отколкото съм си го представяла е. А ти вярваш ли в хепиенда? Имаше един филм "Жив дявол"...
- С Харисън Форд и Брад Пит...
- Точно. Там се казваше: "Това не е холивудска история, тук няма добри и лоши, това е ирландска история и всички сме лоши." Какви сме ние?
- С Росен Петров много си говорим за история, трудно ще ми е с няколко изречения да отговоря, но имаме достатъчно основания от историята, за да смятаме, че сме качествени хора. Пречат ни 500-те години, когато е била избита аристокрацията, отвратителният социализъм, когато напред е излязла ужасна черта от нашия характер. Аз имам впечатление, че има достатъчно потенциал след време да имаме съвсем нормални отношения и хора.
- Аз също съм оптимист и не губя надежда, мисля си, че ще можем да оправим нещата. Кои според теб са успешните хора в България?
- Това е сериозен въпрос... Това са хората, които постигат целите си, тези, които си поставят цели, които са морални. Влизам в клишета, но всеки трябва да си върши добре работата.
- Хората харесват бунтарите, тези, които се борят с фалша и имат характера и волята да защитят онова, което обичат. За мен най-дефицитно и в политиката, и в бизнеса, и в шоуто са хората с характер. Така ли е?
- Да. Със сигурност.
- Смяташ ли че имаш предизвикателството да помогнеш на младите хора?
- Аз не се виждам като мисионер. Искам да си върша добре работата. Дали това някак помага? Би било прекрасно.
- Мисионер не. Аз се изкуших с това клише. Просто всеки търси някакъв модел на подражание.
- Ако търси, всеки може да намери модел на подражание. Това е въпрос на личен избор.
- Страхуваш ли се от конкуренция?
- Не. Всяка една конкуренция ще я победя безвъзвратно. Този модел на общество изиска да си в конкурентна среда. Вие сте в такава среда. Нормално е да искаш да си най-добрия. Човек трябва да се доказва всеки ден.
- Мислиш ли, че има правила в България?
- Тепърва се наместват в момента. Няма правила в уличното движение и това е доказателство, че няма и в страната. Хората не спазват знаци, светофари... как да спазват другите? Правилата се залагат в начина на мислене и за да се промени нещо, трябва да се намерят правила, които да принудят хората. Да не би при вас да има правила в политиката?
- Стигаме до човешкия фактор. Правила трябва да се създадат от същите хора, които са на този хал.
- Аз съм голям противник на тютюнопушенето и в моя офис цигарите са забранени. Как става? На гости ми беше проф. Чирков, бил съм в неговата клиника, от него заимствах опит. При мен не може да се пуши. В Би Ти Ви може, но в моя офис не може, защото аз съм началник и аз така съм решил. Ако видя фас някъде, аз глобявам всички. Не затова, че някой е пушил, а затова че не си видял този фас, не си се навел и не си го изхвърлил. Сега забраниха в държавата пушенето и по вестниците чета как хората казват: "Ние ще си пушим". Как така? Нали ако има закон, не може?
- Съгласна съм. Аз се съпротивлявам на това демокрацията да се възприема като отсъствие на какъвто и да е ред. Демокрацията преди всичко е закон и личната свобода не може да влезе в конфликт и да се намеси в свободата на хората около теб.
- При мен е така. Така съм си го подредил аз. Ако на някой не му харесва - да напусне. При мен има правила - работиш добре, получаваш висока заплата и респект. Ако не - има санкции, след повече от две санкции си отиваш.
- Това подкрепя тезата, че хора като теб могат да помогнат за налагане на правилата, такива, каквито са в целия свят. Накрая искам да те попитам... ти наистина си убеден и последователен поддръжник на членството ни в Европа и НАТО. Кое те ангажира с тази кауза?
- България ще бъде член на едно общество, където ще се съизмерва със страни, които са сериозни. Когато играеш в игра, в която играят големи, ти самият ставаш голям. В ЕС има правила, които биха помогнали да се оправят негативните черти на българския характер. И се надявам, ако нашите служби не се оправят с Компира, с него да се оправят от МИ 6.
- Винаги съм харесвала в теб това, че обичаш България. Това, което заявяваш, е много важно за мен, защото има хора, които се опитаха да противопоставят стремежа на България да стане член на това, че ще загубим своята българска самоличност. Човек като теб може да разсее подобни внушения.
- Вие мислите, че българите не искат да отидат в ЕС? Или има съмнения?
- Мисля, че не знаят какво означава.
- Българите много добре разбират какво означава и затова идващите избори ще са много сериозни. За първи път българинът си дава ясна сметка какво се случва с него. Ако досега е гласувал емоционално и ако е имал залитания, сега голяма част от хората са наясно какво се случва. На вас ще ви е доста интересно.
- Думата наистина е "интересно" и за първи път на тези избори ще се гласува "за", а на "против". Казах, че не всички са наясно, тъй като демокрацията е отговорност, а ние искаме да работим като в България и да печелим като в Германия. Но това не е възможно.
- Това са само фикции... Българинът започва да осъзнава, че сам е отговорен, че не може да разчита на други хора и това е заслуга на времето и на характера на българина.
- С този хубав финал искам да ти благодаря, че ми беше гост. И дано да живеем в един по-щастлив свят. Още един път честит празник на "Дарик радио"!
