П ромените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Те се наблюдават навсякъде.
В днешно време започваме да виждаме ефекта от промените в климата на много места по земното кълбо - ледниците се топят, нивото на моретата се покачва, бурите и наводненията са все по-силни и разрушителни, снегът на север намалява, а на юг настават все по-големи суши, обяснява Световният фонд за дивата природа (WWF).
2005 г., заедно с 1998-a, беше най-топлата година в историята
Но може би по-обезпокоителен e фактът, че от 1856 г. насам десетте най-топли години на земята са били през последните 15 години. Данните, събрани от Британската метеорологична служба и Отдела за климатични изследвания към Университета в Източна Англия за Световната метеорологична организация, показват, че 11-те най-топли години в историята са (в низходящ ред): 1998 и 2005 (еднакво топли); 2002 и 2003 (еднакво топли); 2001; 1997; 1995; 1990 и 1999 (еднакво топли); 1991 и 2000.
Глобалното затопляне не се случва от само себе си
То се причинява от хората. Изгарянето на всяко парче въглища, на всеки литър нефт или природен газ означава излъчване на още натоварващи атмосферата газове. Те образуват все по-дебел слой около нашата планета, задържат топлината, задушават хората и природата.
Въглеродният диоксид - основният газ, виновен за глобалното затопляне
Въглеродният диоксид (CO2) е най-значимият от парниковите газове, който представлява повече от 80% от атмосферното замърсяване, свързано с глобалното затопляне. В момента атмосферните нива на CO2 са по-високи от когато и да било през последните 420 000 години. Всичко това се причинява от дейността на човека.
CO2 произхожда главно от въглищата, нефта и природния газ
Около 97% от CO2, излъчван от западните индустриализирани страни, се произвежда при горенето на въглища, нефт и газ за добив на енергия. Всяка година в атмосферата се изхвърлят около 25 млрд. т CO2. Това означава около 800 т всяка секунда! Не е изненадващо, че нарастването на температурите сериозно нарушава естествения баланс на световния климат.
Последиците достигат от екватора до полюсите
Ето кратък списък:
Кораловите рифове избледняват от покачващите се температури на морската вода. Горите се изместват към по-високи и по-хладни места. Полярните мечки са подложени на натиск от намаляването на полярния лед. Ледниците се топят на всички континенти... И списъкът не свършва дотук.
По целия свят хората виждат как глобалното затопляне вреди на околната среда. Това обаче не е проблем, който се е появил за една нощ - изминаха вече 30 години, откакто учените за първи път предупредиха света за опасността от промяна на климата.
Промените в природата вече имат все по-сериозен ефект върху хората и икономиката. Според застрахователната индустрия потенциалните икономически щети, причинени от глобалното затопляне, възлизат на стотици милиарди долари всяка година.
Незабавно намаляване на емисиите за стабилизиране на концентрацията на CO2
Според Междуправителствената група по промените в климата към ООН емисиите на CO2 трябва да се намалят най-малко с 60%, и то само за да се стабилизира концентрацията им в атмосферата на сегашното и ниво. И тъй като такова незабавно намаляване на емисиите просто не е възможно, данните показват колко много трябва да се направи, за да се спре глобалното затопляне.
Без въвеждане на ефективна политика за стабилизиране на климата емисиите на CO2 ще продължат да се увеличават и за човечеството ще стане невъзможно да поправи щетите, които самото то е нанесло.
Покачване на температурите с по-малко от 2 градуса по Целзий
WWF смята, че покачването на температурите трябва да се поддържа доста под 2 градуса по Целзий, за да се избегнат опасни промени в климата. Вече е доказано, че повишение от 2 градуса по Целзий ще доведе до редица унищожителни последици за кораловите рифове, арктичните системи и, в крайна сметка, хората. Земята не може да си позволи по-голямо покачване на температурите.
Нарушаване на деликатния баланс
При използването на твърди горива се отделя въглероден диоксид, който е бил съхраняван в продължение на стотици години под формата на нефт, въглища или природен газ. През последните 200 години сме изгорили голяма част от тези запаси, което е довело до увеличаване на количеството на CO2 в атмосферата. Чрез обезлесяването също се освобождава CO2, който се е съдържал в дърветата и почвата.
С увеличаването на CO2 в атмосферата увеличава плътността на "парниковото одеало", което води до задържането на твърде много топлина в земната атмосфера. Така се стига до глобалното затопляне. Световните температури се покачват и причиняват климатични промени.
Промените в климата се случват сега
Светът се затопля по-бързо отколкото когато и да било през последните 12 000 години. Деветдесетте години на ХХ в. са били най-топлото десетилетие през изминалото хилядолетие.
* Глобалното затопляне причинява топене на ледниците във всички части на света. Така милиони хора са изложени на риск от наводнения, суша и липса на питейна вода.
* През март 2006 г. е измерена най-малката площ на арктичния лед в историята. За една година е изчезнала площ, почти с размерите на Италия.
* Кораловите рифове по целия свят сериозно страдат от необичайно топлите температури на водата в океаните. При сегашния темп на деградация Големият коралов риф може да изчезне в рамките на един човешки живот.
* Градове като Атина, Чикаго, Милано, Делхи и Париж изнемогваха от страшните горещини. Според официалните данни, публикувани през септември 2003 г., летните жеги в Европа са причинили смъртта на 14 800 души само във Франция.
* Летните температури в европейските столици са се повишили с около 2?C през последните 30 години, показва доклад на WWF.
* Покачването на нивото на моретата заплашва цели нации, които живеят на нискоразположени острови в Тихия и Индийския океан.
На 20 април 1970 г. се отбелязва първият национален Ден на Земята в САЩ и Канада. Честването е организирано от Гейлорд Нелсън - бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата, и от Денис Хейес - изявен студентски лидер, припомня БНТ.
В проявите на първия Ден на Земята се включват повече от 20 млн. американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.
През 1990 г. отбелязването на Деня на Земята излиза извън границите на САЩ и става международно събитие. Това е най-големият нерелигиозен празник в света, който обединява над половин милиард души.
Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави, които са насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.
България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хил. български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята.
Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г.
