Деветото му издание ще припомни началото през 90-те, когато фестивалът се наричаше "Мюзик филм фест".
В тазгодишната програма името на Скорсезе присъства при документалните заглавия, сред които е продуцираната от него поредица за корените на американската музика ("The Blues - A Musical Journey"), в която ще видим
три филма, посветени на блуса,
режисирани от него и не по-малко известните Вим Вендерс и Майк Фигис.
Това не е първият музикален опит на Скорсезе - през 70-те той засне прощалния концерт на групата "Дъ бенд" - "Последният валс", в който участваха едни от най-големите американски музиканти по онова време, а това лято му предстои работа по тричасов филм за Боб Дилън за обществената телевизия Пи Би Ес.
В музикалната програма на "София филм фест 2005" са още продуцираният от Вендерс "Музика Кубана" с един от музикантите от легендарния "Буена Виста соушъл клуб", "Фестивал Експрес" с Джанис Джоплин, "Грейтфул дед", "Дъ Бенд" и др., "Бразилейриньо" на финландеца Мика Каурисмаки, който се очаква да бъде сред гостите на форума.
И тази година международният филмов фестивал в София (SofiaIFF.com) предлага амбициозна програма, насочена както към зрителите у нас, които ще имат възможност да се запознаят със значимите заглавия и творци на съвременното световно кино, така към чуждестранните гости, на които е интересно представянето на новото българско и регионалното балканско кино, обясняват организаторите от "Арт фест".
Сред галапремиерите, които ще пълнят основно зала 1 на НДК, са филми на големи режисьори като
тазгодишния шеф на журито в Кан Емир Кустурица с "Животът е чудо",
номинирания за два "Оскара" Майк Лий с отличения във Венеция "Вера Дрейк", Вим Вендерс със "Земя на изобилието", Алехандро Аменабар с фаворита на американците при чуждоезичните филми "Вътрешно море", Горан Паскалевич ("Сън в зимна нощ") и Тео Ангелопулос ("Трилогия: Плачещата ливада", който се очаква да присъства лично на прожекцията в София.
В същата програма ще гледаме още разказа за младия Че Гевара "Мотоциклетни дневници" и нашумелия "2046" на Уон Карвай.
Допълнителни прояви след официалния финал ще има от 15 до 20 март в София и Бургас, а след това в продължение на две седмици в Дома на киното ще се състои своеобразно продължение на фестивалната програма, която по предварителни данни ще включва
115 игрални, 15 документални и над 50 късометражни филма.
В международния конкурс за първи и втори филми, които ще се състезават за голямата награда "Стела Артоа", влизат около 13 заглавия, сред които пълнометражния дебют на Станимир Трифонов "Изпепеляване", носител на няколко национални награди, сред които "Златна роза" (поделена с "Мила от Марс").
В основната програма, но извън конкурса, участват и носителите за награди за дебют от Кан ("Моето съкровище" на Керен Йеада) и Венеция ("Дългото пътуване" на Исмаел Феруки, сниман отчасти в България).
Под наслов "Европейски екран" ще видим някои от най-добрите филми от Стария континент за 2004 г., с фокус върху новото норвежко кино по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на страната.
Балканската програма включва
над 15 филма, сред които македонския "Как убих светец"
на Теона Митевска, в чиято реализация участва внушителен български екип, ръководен от продуцентката на "Писмо до Америка" Росица Вълканова.
В програмата "Световен екран" са включени няколко независими филма от Северна и Южна Америка, сред които обралият доста награди и номинации в САЩ "Отбивки" ("Sideways") на Александър Пейн ("Относно Шмид"), а основен акцент е първото представяне у нас на ново аржентинско кино.
