В България има бедност, корупция и престъпност, но се забелязва и подем, пише германският вестник "Зюддойче цайтунг" (Sueddeutsche.de) в обширна статия, посветена на готовността на страната ни за европейско членство и представена от Българската редакция на радио "Дойче веле".
Българският трикольор и синият звезден флаг на ЕС могат често да се видят един до друг в София - както в кабинета на мин.-председателя Сергей Станишев, така и на бюрото на неговия предшественик Симеон Сакскобургготски.
От думите на последния, посветени на проблемите на прехода, на гражданството и етиката, бързо се формира заключението, че дуетът на знамената е по-скоро
израз на силно желание, отколкото символ на реален факт.
"Ние сме тръгнали от много далеч. Има толкова много да се модернизира и да се подобрява, както и много да се обяснява", казва Симеон Сакскобургготски.
Именно в тези дни на очакване българите и представителите на ЕС усещат болезнена дистанция помежду си. Времето до приемането на страната в общността съвсем не преминава с такава стоическа автоматичност, както на светлинното табло в центъра на София, отброяващо дните до 1 януари 2007 г.
Те ще бъдат точно 229 следващия вторник, когато Европейската комисия ще се произнесе дали наистина присъединяването трябва да се състои на насрочената дата или година по-късно. Или пък времето за проверки да бъде удължено още веднъж, ако сега не се вземе окончателното решение.
Това е основният въпрос.
С него са свързани надежди и страхове, демократични копнежи, национална гордост и страх от голямото разочарование, като естествено за българите става дума за нещо много повече от двете кодови понятия, занимаващи Западна Европа - корупцията и организираната престъпност.
Никой не отрича съществуването на тези проблеми, но и никой не би искал да се примири с това, че една
богата на традиции културна нация се свежда до ужасен цирей.
България се надява на разбиране по отношение на усилията за трансформация, изтърпяна и от другите народи от Средна и Източна Европа в прехода от комунизъм към пазарна икономика и демокрация, и би искала да бъде възприемана като държава, която има с какво да допринесе.
С гостоприемството си, със своите 330 манастири, с песните, с тракийските златни съкровища, както и с кирилицата, която ще бъде въведена като трета азбука в ЕС.
Малките държави, особено в Европа, имат винаги сложна или тежка история,
смята Симеон Сакскобургготски. Той е на мнение, че страната има почти две изгубени поколения. Знаели само какво е марксизъм, но не и какво означава морал, етика и религия.
След края на комунистическия режим тепърва е трябвало да се градят средната класа, гражданското общество, независимото правосъдие, толерантността, демократичното мислене, собствената инициатива...
Бившият мин.-председател Сакскобургготски днес е ръководител на партия, която се определя като либерална и от август 2005 г. е част от управляващата коалиция заедно със социалистите и партията на турското малцинство. Основна цел на коалицията е присъединяването на България към ЕС.
Най-важното е да се живее според европейските стандарти и ценности,
твърди премиерът Сергей Станишев, допълвайки, че след присъединяването процесът на приспособяване и реформи ще продължи. Естествено колебанията на европейските политици, които все още поставят под въпрос готовността на страната за еврочленство, са му добре познати.
Еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе този, който определи като ахилесова пета на България корупцията и организираната престъпност. Страната обаче има и други проблеми, предимно икономически и социални.
Българите са платили висока цена за пазарната икономика,
подчертава българският премиер. Средната месечна заплата е 170 евро, безработицата е 11%, инфлацията 6,5%.
Във външната търговия има дефицит, но от осем години насам икономическият растеж надхвърля 5-те процента. Туризмът процъфтява, както и търговията с недвижими имоти.
А по думите на шефа на Българо-германската индустриално-търговска камара германско-българските икономически отношения също са добри, даже много добри.
криза, която тихо расте" />
