С лед като десетилетия наред прекараха в графата "антики" котлите с дърва отново се завръщат в много страни от ЕС. По-евтино и не толкова замърсяващо като течните горива, отоплението с дърва представлява
алтернатива на изчерпващия се петрол
Напоследък не само частни лица избират да се отопляват с дърва, но и цели общини, какъвто е случаят с шведския град Енкьопинг.
Три са основните причини, накарали властите в Енкьопинг да изградят биотермична централа.
Увеличаването на населението наложи заместването на традиционната топлоцентрала, работеща с мазут.
Високите цени на петрола и данъците върху отделянето на въглероден двуокис превърнаха този тип централи в неизгодни предприятия.
Накрая, но не на последно място, жителите на Енкьопинг поискаха общината да се обърне към възобновяемите източници на енергия за производството на топлина и електричество.
В резултат на това 95% от жителите на града ползват био-отопление, а 60% от необходимата електроенергия също се произвежда от биотермичните централи.
В никакъв случай не може да се каже, че в околностите на Енкьопинг липсва дървесина. Централата се захранва с отпадъците от дърводобивната промишленост като стърготини и кора.
Много земеделци от района отглеждат
бързорастяща храстовидна върба
единствено и само за производства но биоенергия. От този вид върба се осигуряват 15% от нужната енергия за града.
Освен че не замърсява околната среда, върбата има свойството да "почиства" почвата, като събира в себе си тежките метали.
В Енкьопинг искат да отидат още по-далеч и да започнат производство на етанол за автомобилите, който ще се получава от дървесните отпадъците и върбата.
Във Франция нещата не изглеждат чак толкова розови като в Швеция, но и там използването на дървесина за отопление става все по-популярно.
В областта Франш Конте, в източната част на Франция, използват именно дървесина за отоплението на гимназия, колеж и болничен център за 100 души.
Марк Еспаз е инициатор на проекта в общината Мон-су-Бевре. Той разказва: "В складовите помещения слагаме само дървесина с размери до 5 см дължина, 2-3 см ширина и най-много 1 см дебелина. Това са отпадъци от дърводобивната промишленост или направо от изпопадалите дървета. Те се транспортират до хангарите, където съхнат и след това се изгарят."
През обичайното зимно време хангарите се зареждат на всеки 15 дни, а при по-студено време - всяка седмица.
С увеличаване на цените на парното отопление и електрическата енергия, много българи минаха на отопление на дърва. Мазетата и таваните на кооперации и блокове се напълниха с дърва за огрев.
В апартаментите се появиха всякакви видове печки и камини
Търговците започнаха да предлагат и специални подпалки и бързо разпалващи огъня материали.
Три пъти е нараснало потреблението на дървата като източник на топлина през последните 6 години, отбелязват от Агенцията за енергийна ефективност.
През 1997 г. на дърва са се отоплявали 8,1% от българите, а през 2005 г. дърва използват 26,3%.
Масово се продава бук и дъб, чиято дървесина обаче има най-малко топлинен капацитет.
Най-много топлина отделя смърчът
Освен това дървата, които се продават, са сурови, поради което имат ниска калоричност.
Според специалистите най-подходящи за отопление са дърва, които са стояли на открито поне 2 години при влажност от 20%.
Това е подходящо за хора, които живеят в къщи. Те имат навеси със складиран дървен материал, който може да се трупа там две-три години и същевременно част от него да се изразходва.
Не всички могат да си позволят това финансово. Затова се
предпочитат дървените брикети
Брикетите се произвеждат от дървени стърготини и трици, които се спояват под налягане. За да горят по-лесно брикетите се правят с малък отвор, който улеснява достъпа на кислород.
Най-важното е, че те са продукт от отпадъчна дървесина и не се налага да се унищожават огромни горски масиви за производството им.
Освен това са екологично чист продукт - не замърсяват въздуха при изгарянето.
Има и специални еко-брикети, произведени от дървесни отпадъци, клони и слама. Те става за всички видове печки и са евтин вариант на отопление - 280 лв. за тон.
