Стане ли дума за ваканция или пътешествие, Близкият изток определено не е първата дестинация, която ви хрумва. Дори не е сред първите десет. Или двайсет. Въпреки това, светът като че ли започва да открива Близкия изток - съкровищница на човешката история и родно място на три световни религии - като туристическа дестинация.
По данни на Световната организация по туризъм през миналата година районът е бил посетен от над 46 млн. чуждестранни туристи. И докато повечето от тях минават по добре утъпкани и познати до болка маршрути - Йерусалим, Петра, Шарм ел Шейх, Дубай и пр. - в новия си, 15-и брой - сп. "Травъл" (Travel) представя осем от непознатите съкровища на Близкия изток.
Древният набатейски град Медаин Салех
Саудитска Арабия
Никой не знае откъде се е появил народът на Набатея, нито пък каква точно е била съдбата му. Знаем, че най-вероятно това е древно арабско племе, езикът, на който говорело, бил арамейски, познавали Арабската пустиня като петте пръста на ръцете си и умело криели търговските си маршрути и начините за откриване или събиране на вода.
Набатейците отдавна са изчезнали безследно през вековете, без да оставят писана история, но са ни завещали едно от чудесата на света - столицата на тяхното царство, скалния град Петра в съвременна Йордания. Няма начин да четете това списание и да не сте чували за него.
Това, което най-вероятно не знаете обаче е, че на 320 км южно от Петра се намира Медаин Салех (Мадин Салах), познат в древността като Хегра, а по-късно и като Ал Хиджр. Да стигнете дотам не е лесна задача.
Първо, за да влезете в Саудитска Арабия, където се намира това място, ще ви трябва туристическа виза, а такава се дава само на организирани групи. Дори по една или друга причина вече да се намирате в саудитското кралство, пак ще ви трябва разрешение да разгледате Медаин Салех, но повечето хотели и туроператори го уреждат без проблем.
Второ, Медаин Салех се ползва с лошо име сред местните жители, които ? като всички саудитци - са ревностни мюсюлмани и ще се опитат да ви разубедят да отидете до тази "прокълната" местност.
Причината за отношението им се крие в петнайсетата сура от Корана, в която се казва: "И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. И изсичаха домове в планините в безопасност. Но Викът ги обзе на сутринта. И не ги избави онова, което бяха придобили."
Ако се преборите с трудностите и суеверията, които съществуват въпреки усилията на официалните саудитски власти да насърчават туризма в областта, ще бъдете щедро възнаградени.
Пред очите ви, направо от безкрайните пясъци на Арабската пустиня, ще изникнат огромни червеникави скали, в които преди повече от 2000 години древните набатейци са издялали 131 каменни гробници.
Това всъщност е най-добре запазената част от техния град, защото времето се е оказало не така благосклонно към крепостните стени, улиците, пазарите, кулите, водните цистерни...
Набатейските гробници не само са украсени с издялани в скалите портици, колони, грифони, геометрични символи, но дори носят надписи на арамейски, които съобщават кой е изградил гробницата, кой е погребан тук и кой може да я използва.
Гледката наистина е впечатляваща, но за това заслуга имат и силите на природата, оформили по фантастичен начин скалите от пясъчник, осеяли пустинята на Медаин Салех. Достатъчно е да зърнете Каср Ал Фарид, гробница, издялана в една-единствена скала сред пясъците, за да отдадете дължимото на уникалното съчетание между фантазията на природата и майсторството на древните набатейци.
Замъците на асасините и кръстоносците
Сирия
Те работели по двама или по трима, били неумолимо ефективни и жестоки. И неуловими. Преследвали набелязаните жертви, без никой да успее да ги забележи, убивали ги - понякога дори на оживени пазари или в джамии - след което изчезвали безследно.
Това са асасините (хашишини), тайнствена и зловеща средновековна секта, тероризирала земите на днешна Сирия в епохата на кръстоносните походи.
Сега за това мрачно минало напомня единствено замъкът Масиаф, популярна туристическа атракция в западната част на страната.
Това далеч не е единственият исторически замък по тези земи. И докато приемаме напълно естествено присъствието тук на Саон (или Калаат Саладин), замъкът на Саладин, то - макар и да сме гледали холивудския хит "Небесно царство" с Орландо Блум и Лиъм Нийсън - наличието на добре запазени замъци на кръстоносците малко ни изненадва.
Те са грубовати и непристъпни, нямат нищо общо с изяществото и красотата, с които се отличават голяма част от замъците в Европа, но тук, в тези сурови и негостоприемни земи задачата им била да служат като убежище на йоанити (хоспиталиери) и тамплиери, като непристъпни канари, в които да се разбиват вълните на сарацините.
Най-внушителен и най-добре запазен е Крак де Шевалие (от арабската дума крак, която означава крепост, и от френската шевалие - рицар) близо до сирийско-ливанската граница.
Някога тук била разположена щаб-квартирата на рицарите хоспиталиери (бъдещите малтийски рицари) в Светите земи. Зад каменните му стени с дебелина три метра живеел гарнизон от 2 хил. души, имало каменни конюшни за 1000 коня, параклис и заседателна зала, безброй отделни помещения и складове за припаси, които трябвало да осигурят оцеляването на рицарите при петгодишна обсада.
Всъщност Саон, преди да бъде превзет от Саладин, също бил убежище на рицарите, дошли да освобождават Светите земи. Още по-рано пък замъкът бил византийски, затова днес в него можете да видите както няколко византийски параклиса, така и джамия.
Още по-интересна е историята на замъка Калаат Маркаб, едно от малкото укрепления, останали в ръцете на кръстоносците след нашествието на Саладин. Тук бил затворен Исак Комнин (не го бъркайте с император Исак І Комнин), владетел на Кипър, свален от престола от Ричард І Лъвското сърце. После самият Ричард ще попадне в плен, но това е друга история.
Маркаб се държи чак до 1285 г., когато е превзет от мамелюкския султан Калавун, който останал толкова впечатлен от защитниците му, че позволил на рицарите да си тръгнат необезпокоявани с всичко, което могат да носят на ръце.
С това красивите и наситени с история замъци на Сирия не се изчерпват. Трябва да споменем още и за Джаабар, разположен на невероятно живописен полуостров, вдаден в река Ефрат, за византийския замък, кацнал на висок хълм над руините на римския град Палмира, за страховитата цитадела на Алепу, към която води каменен мост, крепен от високи сводести колони...
Синайският манастир "Св. Екатерина"
Египет
Ако сте чели Библията, сигурно помните как един пламтящ, но неизгарящ къпинов храст в подножието на планината Хорив се превръща в божи знак, че Мойсей, който пасе наблизо стадото, е избран за пророк.
Тази планина днес се нарича Синай, а на мястото, където е станало това чудо, се издига хилядолетен православен манастир, скрит зад дебели каменни стени с височина до 35 м, които отдалеч напомнят за средновековна крепост.
Това е манастирът "Света Екатерина", основан по заповед на император Юстиниан І между 527 и 565 г. Тогава името му било Преображенски, наричали го и Манастира на неизгарящата къпина, но става популярен като "Св. Екатерина" през ХІ в. след пренасянето зад стените му на мощите на светицата от Александрия.
Малко е да се каже, че няма друг такъв християнски манастир в целия свят. Дори думата "уникален" е бедна, за да опише невероятната му история.
Можете ли да си представите, че по време на арабското нашествие в Египет този манастир изпраща през 625 г. делегация до Медина, където по това време се намира пророкът Мохамед. Монасите се връщат с ферман, който провъзгласява, че манастирът е освободен от данъци и задължава всички мюсюлмани да го закрилят и защитават.
Нещо повече, ферманът е скрепен с отпечатък от дланта на Мохамед. Можете ли да се сетите и за друг манастир, зад чиито стени има... джамия? Да, джамия, построена някъде през ІХ-Х в., която е запазена и до днес. (Може би защото никога не е използвана, тъй като е неправилно ориентирана към Мека.)
Или за друг православен манастир с католическа камбанария? Тук обаче има такава, издигната по време на кръстоносните походи, когато рицарите взимат под закрилата си манастира. Камбаните на въпросната камбанария пък са дар от руските царе, които от Иван ІV Грозни насетне се превръщат в основни ктитори на манастира.
Най-голямата ценност в очите на туристите е къпиновият храст, потомък - поне според гръцките монаси - на онзи същия храст от Библията. Всеки иска да се снима пред него или да откъсне клонка.
Не по-малко ценно е съкровището, което се пази зад дебелите стени от здрав гранит - библиотеката на манастира. Тя не е кой знае колко популярна, за нея знаят малцина, още по-малко имат щастието да я видят, но в нея са събрани около 5 хил. древни ръкописа на гръцки, арабски, сирийски, арменски, коптски, етиопски, както и хиляди старопечатни книги, грамоти със златни и оловни печати на византийски императори и патриарси, арабски халифи и османски султани.
Всъщност в света има една-единствена библиотека с древни ръкописи, по-богата от тази - Ватиканската.
Невероятна е и колекцията от икони на "Св. Екатерина". Тъй като от VІІ в. насетне манастирът се намирал извън пределите на Византия, той не пострадал от фанатизма на иконоборците. Затова тук се пазят 12 икони от VІ в., рисувани с восъчни бои, такива са най-старите и най-редките икони в света.
Достойна компания им правят икони от ранновизантийския период, икони, рисувани от гръцки, палестински, сирийски и коптски майстори... Така че ако някой ден отидете на море в Шарм ел Шейх на брега на Червено море, не се колебайте, посетете Синайския манастир. Хем не е далеч, хем си заслужава.
Дворецът Дар ал Хаджар
Йемен
Близо до йеменската столица Сана се намира живописна плодородна долина, наречена Уади Дхар. Гледката е нетипична за тази най-южна част на Арабския полуостров - край бреговете на пълноводната река Дхар се простират плодородни овощни градини с ябълки, нарове, бадеми, дюли и огромни поля с рози.
Над тях се издигат високи стръмни скали, а на най-непристъпната от тях се намира изящен и ефирен приказно красив дворец.
Това е Дар ал Хаджар, Скалният дворец на имам Яхиа. Всъщност на това място е имало дворец още по времето, когато тук са живели савските племена (Савската царица ви звучи познато, нали), които владеели земите на днешни Йемен, Еритрея и Северна Етиопия. Имало е дворец и по време на османското нашествие в Йемен, но той бил разрушен.
Този, който днес виждаме, е построен от имам Яхиа, предводител на йеменските племена в борбите им за независимост срещу Османската империя.
Дар ал Хаджар е истински шедьовър на местната архитектура. Дворецът като че ли се е сраснал с околните скали и в това твърдение няма нито капка преувеличение. Коридорите, стаите и дворовете преминават неусетно от скала на скала, а два от етажите са вградени в самата каменна твърд.
Кладенецът, който снабдявал обитателите на двореца с вода, пронизва скалите на дълбочина 180 (!) метра. Веднъж извадена на повърхността, водата преминава през сложна система от глинени съдове, които я запазват хладна въпреки неумолимата жега, която струи от всеки слънчев лъч над южния край на Арабския полуостров.
Общият брой на етажите на Дар ал Хаджар е седем - пет от тях се намират над нивото на скалите, останалите два са отдолу и тъкмо те водят към красиви градини, басейни и вътрешни дворове с арки, скрити между канарите.
В петте "надземни" етажа има една голяма зала за приеми, 35 стаи и безброй коридори. Стълбите са изящни, построени така, че без да се усетите, ви отвеждат от върха на една скала до подножието на друга и обратното.
Целият текст на статията - в бр. 15 на сп. "Травъл"
